Между Андите и Хималаите има още много гледки, които могат да накарат пътешественика да потрепери от вълнение и радост. Лед, скала, пясък, вода – това са само някои от съставните елементи в този гигантски калейдоскоп. Част от красотата неизменно се крие в очите, които я съзерцават.

Чот Ел-Джарид, Тунис

Чот Ел-Джарид е едно от най-големите солени езера в света, но това, което го отличава от неговите братя и сестри, е температурата от 120 градуса. То често напълно се изпарява, като оставя след себе си солено поле от близо 5200 км2. За посетителите има бонус – когато езерото е сухо, то се превръща във „фата моргана”, давайки живот на хиляди миражи.

Йокулсарлон, Исландия

В тази лагуна водата и вятърът са изваяли неповторими ледени скулптури. Замръзналите картини са в меко синьо и са като преход между морето и най-големия морски ледник на Европа. Независимо колко често идвате, винаги ще бъдете изненадан от промените. По-рано тази година част от ледника се откъсна и Йокулсарлон се превръна в дълбоко езеро.

Каньона Брайс, САЩ

Технически погледнато названието „каньон” не е уместно. Това е източният склон на платото Паунсагуант. Определенията тук обаче не важат, тъй като скалните образувания, напомнящи хиляди копия, ви отнемат възможността да кажете нещо. Те са оформяни в продължение на хилядолетия от вятъра и водата, и са известни като „худу”. Това място е една от Меките за астрономите.

Ледникът Перито Морено, Аржентина

В граничната част между Аржентина и Чили, Андите са покрити с внушителни ледници, образуващи националния парк Los Glaciares, който е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Най-известен сред тях е Перито Морено, заради неговата динамичност.

Олгас, Австралия

Няколкото дузини червени куполи, издигащи се от сухата австралийска земя, са напомняли на местните аборигени на изправящи се глави („олгас”). Тук се намира прочутото плато Улуру, а игрите на светлината и ветровете са преобразили цялата околност.

„Авенюто на боабабите”, Мадагаскар

Боабабите са редки дървета с огромни стволове, които могат да бъдат видени в Африка, Австралия и Мадагаскар. Те могат не само да бъдат по-дебели от 10 м, а и да достигнат възраст над 1000 години. В Мадагаскар много от тези дървета са изчезнали, но все още има някои горички, които са особено обичани.

Цинги де Бемараха, Мадагаскар

Сред фантастичните богатства на Мадагаскар има още едно, което заслужава особено внимание. Това е покритата с варовик местност Цинги де Бемараха, която изглежда като „разрошена” от стихиите. Пукнатините, остриетата (известни като „цинги”) и изненадващата красота и спокойствие на горичките от мангрове радват не само посетителите, а и редките животински видове, които се срещат тук.

Шоколадовите хълмове, Филипините

Името на тези неповторими възвишения идва от зелената трева по тях, която става тъмно кафява през сухия сезон. Посетителите обаче често са твърдо убедени, че картината е „нарисувана” от хора или поне е „променена” от тях, тай като в този чуждопланетен пейзаж има близо 1700 хълма.

Бънгъл Бънгълс, Австралия

Бънгъл Бънгълс е името на червеникавия австралийски масиф, към който можем да погледнем. Скалите са извайвани от времето и изглеждат безгранични.
Това, което ги отличава от другите скални образувания, са „тигровите ивици”. Оранжевите и черните цветове се редуват още по-рязко при залез слънце, а езерата и пещерите могат да споделят с вас много от своите легенди.

Гейзерите Татио, Чили

В югозападната част на Латинска Америка има много забележителни гледки, но особено внимание заслужава гейзерното поле Татио. Гейзерите са така наблизо един до друг и така далеч от хората! Те са на височина над 4000 м и радват най-вече планинските изследователи.