Close
 
Напомняне
LOOP
 
 
 
 
 

Визия®

Автор: red
Линк към блога: http://loop.bg/blogs/vizia
Описание: Блог за кино и визуални изкуства. За всички, които обичат камерата и не само "гледат", но и "виждат".
 
 
 
 

Днес стартира 21-то издание на КИНОМАНИЯ

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Днес определено е специален ден за всички, които обичат да „зареждат” въображението си с магията на киното. Поводът за тази особена атмосфера е стартът на 21-вото издание на Киномания.

Откриването предстои след броени минути и то с една от най-коментираните продукции на годината - "Всекиму своето кино" (Chacun son cinema, 2007), определян като изключителен шедьовър. Лентата е създадена за юбилейното издание на фестивала в Кан по идея на директора му Жил Жакоб.

Проектът е съчетание от култури, националности и таланти, обединени в заглавие, което говори достатъчно за съдържанието. Събрани са 33 отделни парченца кино, всяко от които носи индивидуалния почерк на своите създатели. Много от тях са носители на "Златна палма".

Едно съвсем просто условие е поставено на всички режисьори - да изразят моментното си виждане за вдъхновението, което им дава киносалона. Много от миниатюрите показват пренебрежението и лошата репутация, с които са се слави киното като колективен зрителски опит в днешно време.

Някои от късометражните филмчета са особено ексцентрични и фриволни. В процеса на създаването на "Всекиму своето кино" нито един от режисьорите не е знаел подробности за сценария и съдържанието на филмовите миниатюри на колегите си. Те гледали завършения проект заедно с фестивалната публика на премиерната му прожекция.

Шарън Стоун по време на представянето на Всекиму своето кино на фестивала в КанОбщо 35 режисьори от 25 различни страни на 5 континента пресъздават личния си поглед към съвременната представа за гледането на кино в салон. (Вж. кадри от снимките на режисьорите)

Сред участниците в амбициозното начинание са Биле Аугуст, Оливие Асаяс, Чън Кайгъ, Джейн Кемпиън, братя Коен, Дейвид Кронънбърг, братя Дарден, Мануел де Оливейра, Алехандро Гонсалес Иняриту, Кен Лоуч, Андрей Кончаловски, Такеши Китано, Атом Егоян, Клод Льолуш, Гюс ван Сант, Аки Каурисмаки, Ларс фон Трир, Вим Вендерс, Уон Кар Уай, Джан Имоу и други.

Като една от най-горещите премиери на предстоящата "Киномания" се очертава и мюзикълът "Полет във вселената" (Across the Universe, 2007) на Джули Теймор. Той разказва за любовта, която пламва между англичанин и американка в края на 60-те години - времето, когато бушува Виетнамската война. Съчетание между мюзикъл и анимация вплита в сюжета си по виртуозен начин едни от най-обичаните песни на Бийтълс.

В програмата са включени и 3 индийски филма, ретроспектива на френския режисьор Жак Деми и два филма, които ще бъдат показани в памет на големите кинотворци Микеланджело Антониони и Ингмар Бергман. За всички, които обичат Шекспир и Кенет Брана на едно място, е новата му пета екранизация по шекспирова пиеса.

След "Хенри V", "Много шум за нищо", "Хамлет" и "Напразни усилия на любовта", сега режисьорът представя "Както ви харесва" (As you like it, 2006). Без добри актьори няма успешна шекспирова екранизация, затова и съставът е на подобаващо ниво - Кевин Клайн, Брайс Далас Хауърд, Алфред Молина, Ромола Гарай, Ейдриън Лестър.

Създателите на "Американски разкош" - Шари Спрингър Бърман и Робърт Пулчини, ще бъдат представени с новия си филм "Дневниците на бавачката" (The Nanny Diaries, 2007), представен във Венеция тази година. Повече от звезден е актьорският състав - Скарлет Йохансон, Лора Лини, Пол Джамати, Алиша Кийс, Крис Евънс.

Разказът отново се случва на американска територия, където колежанка започва работа като бавачка при богато нюйоркско семейство. Налага й се да се справя с няколко неща едновременно - с проблемите им, ученето, новата си любов и разглезеното им хлапе.

Още един шедьовър от Венеция ще имат възможност да видят българските зрители през ноември - "Нощна стража на Рембранд" (Nightwatching, 2007) на режисьора Питър Гринауей с участието на Мартин Фрийман.

Британецът остава верен на стила си да провокира почитателите си и предлага екстравагантен поглед към романтичния и професионален живот на великия художник. Отредено е особено място на скандала, предизвикан от идентифицирането на убиеца в прочутата му картина "Нощна стража".

На режисьора Мишел Гондри (познат у нас от "Блясъкът на чистия ум")е лентата подходяща и за най-взискателните киномани - "Науката за съня" (Les science des reves, 2006). Тя разказва за любовта на млад мъж към една френска жена и най-вече за надеждите му да я приобщи към чудатия свят на своите сънища и въображение. Двата главни персонажа пресъздават на екрана особено въздействащо забележителните актьори Гаел Гарсия Бернал и Шарлот Генсбур.

Кадър от ФадоЩе бъде прожектиран и филмът носител на цял куп награди, като "Оскар" за операторско майсторство, грим и сценография, "Гоя" за сценарий и операторско майсторство, и още много други - "Лабиринтът на фавна"(El labеrinto del fauno, 2006) на режисьора и продуцент Гийермо дел Торо.

Сюжетът ще ни отведе във фашистка Испания през 1944, когато малката доведена дъщеря на военен намира убежище в своя измислен приказен свят. Това е само една малка частица от историите и емоциите, които ще предизвика страховитият трилър, в който участват испанските звезди Серхи Лопес, Марибел Верду и Ариадна Гил.

Традицията в програмата на фестивала винаги да присъстват музикални заглавия този път продължава с най-новата магия на Карлос Саура - "Фадо" (Fados, 2007). С тази лента най-музикалният режисьор в историята на киното отдава почит към величествения португалски вокален стил, с огромната помощ от страна на Каетано Велосо, Мариза, Лила Даунс, Чико Буарке.

Очаквайте още подробности..
 
 
 
02.11.2007
 
 
 
 
 

:: Future Shorts - Програма Дълбочина ::

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
FUTURE SHORTS най-голямата световна мрежа за късометражно кино и анимация обявява за ноемврийската си програма "ДЪЛБОЧИНА" изпълнена със северна тъга, много вода и тежки удари..

програмата включва селекция от концептуални филми с есенно настроение, сред които са включени многобройно награждаваният румънски шедьовър "Телевизор", спечелилата наградата ANNECY меланхолична българска анимация "Неделя Вечер", фантастичното музикално видео на Джарвис Кокер от изгряващия режисьор Дъган Уилсън, любовната рок`н`рол история "Риба" и прекрасният българо-македонски филм „Детето на Океана"..

премиерн ата прожекция ще се състои на 1 Ноември, в 20:00, в клуб BACKSTAGE, където освен прожекцията, BEDBUGstudio ще представи музиката на живо със новия си дебют - Zafiroff and Friends..

ако искате предизвикателно, провокиращо мислите, сериозно, тъжно и забавно кино не пропускайте програма "Дълбочина" на FUTURE SHORTS!
ПРЕДСТОЯЩИ ПРОЖЕКЦИИ:

КЛУБ BACKSTAGE - премиерна прожекция
бул. Васил Левски № 100
Чт 01 Ноември, 20:00
Вход // 6 лв.
Билети - на входа

ДОМ НА КИНОТО
ул. Екзарх Йосиф 37
Ср 07, 14, 21, 28 Ноември, 20:30
Вход // 4-6 лв.
Билети ще се продават в касите на киното

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ФИЛМИ – ПРОГРАМА „ДЪЛБОЧИНА":

ПАЯК // 2007 / 9:00 мин / Australia / Реж: Наш Едгертън
Всичко е смешно и забавно, докато някой не загуби око.

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ ГУБИ ВРЕМЕТО // 2006 / 5:00 мин / United Kingdom / Реж: Дъган Уилсън
Наистина трябва да научите някои хитринки на шофиране с мистър Кокър.

ТЕЛЕВИЗОР // 2006 / 23:00 мин / Romania / Реж: Раду Джуде
Телевизорът не работи.. Мариян събужда баща си рано, за да го поправи преди следобедния филм.

ДЕТЕТО НА ОКЕАНА // 2007 / 11:00 мин / Bulgaria/Macedonia /
Реж: Игор Христов
Чаровен филм за самотните деца на моряците.

ОГОЛВАНЕ // 2006 / 11:00 мин / India / Реж: Сантана Ишар
Един неочаквано тъжен документален индийски филм, в който дъщеря търси поне
някакъв смисъл във връзката си с нейния баща – алкохолик.

ЛИПАРИ // 2007 / 5:00 мин / Netherlands / Реж: Франк вад ден Енгел
Тих и шумен документален филм за рибари, които ловят риба меч.

БАСЕЙНЪТ // 2006 / 11:00 мин / Germany / Реж: Майкъл Кох
Група тинейджъри се разхлаждат в басейна от летните жеги. История за една глупава грешка, която води до един тъжен край.

НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР // 2002 / 6:00 мин / Bulgaria / Реж: Калина Вутова
Всяко самотно сърце може да престане да бъде самотно ...

РИБА // 2007 / 5:00 мин / United Kingdom / Реж: Джони Баррингтън
Животът на млада шотландска двойка се променя след страна верига от
обстоятелства.

повече информация за фестивала и календара с прожекции:

www.futureshorts.com/bulgaria
www.myspace.com/futureshortsbulgaria
 
 
 
29.10.2007
 
 
 
 
 

Кой ще се бори за 80-ите Оскари?

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
24 февруари е датата, на която ще се състои 80-ата церемония по раздаването на наградите Оскар. Дотогава има 4 месеца, но посветените в делата на Холивуд вече гадаят кои филми и актьори ще бъдат номинирани. Отдавна не се е случвало претендентите да бъдат толкова много и членовете на Американската киноакадемия, която връчва Оскарите, сигурно вече са се хванали за главата.

Едно от най-важните решения, които трябва да вземат, е за коя роля да номинират Кейт Бланшет в категорията за най-добра актриса. Дали да бъде за изпълнението й в “Кралицата: Златен век”, в който тя за втори път в кариерата си влиза в ролята на кралица Елизабет? Или за превъплъщението й в музиканта Боб Дилън в биографичния филм на режисьора Тод Хайнс “I’m Not There”?


Кейт Бланшет в кадър от филма “Елизабет: Златен век”. Снимка: Ройтерс

Почти сигурно е, че компания на Кейт Бланшет в категорията за най-добра актриса ще правят британската актриса Джули Кристи за превъплъщението й в жена, страдаща от болестта на Алцхаймер в “Away From Her”. Номинации се очаква да получат и французойката Марион Котияр за ролята й в биографичния филм за Едит Пиаф “Животът в розово”, както и Мерил Стрийп за “Lions for Lambs”.


Кейси Афлек (вляво) и Брад Пит на премиерата на филма “The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford” в Ню Йорк. Снимка: Ройтерс

Доста спорен е въпросът кой от двамата актьори от филма “The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford” трябва да бъде номиниран в категорията за главна мъжка роля – Брад Пит или Кейси Афлек. През септември журито на фестивала във Венеция награди Пит. Но не са малко критиците, които са на мнение, че по-доброто изпълнение във филма е това на Кейси.

Твърде възможно е и двамата да бъдат номинирани в категорията за най-добър актьор. Но има и вариант Кейси да се бори в групата на поддържащите актьори. Съществува и трета възможност – да получи номинация за главна роля за изпълнението си във филма “Gone Baby Gone”, режисиран от брат му Бен Афлек.

Конкурент на Брад и Кейси вероятно ще бъде Джордж Клуни за ролята си на адвокат в “Michael Clayton”. В борбата за престижната статуетка може би ще се включи и Томи Лий Джоунс за участието си във филма “In the Valley of Elah”, посветен на войната в Ирак. Томи Лий може да се състезава и в категорията за поддържащ актьор за ролята си на застаряващ шериф в трилъра на братята Коен “No Country for Old Men”.


Джордж Клуни (вляво) и Сидни Полак в кадър от филма “Michael Clayton”. Снимка: Ройтерс

И това далеч не е всичко. Реални шансове за номинации в някоя от “актьорските” категории имат Саша Барън Коен за “Sweeney Todd”, Мишел Пфайфър, Кристофър Уокън и Джон Траволта за “Лак за коса”, Том Ханкс, Джулия Робъртс и Филип Сиймур Хофман за “Charlie Wilson’s War”, Дензъл Уошингтън и Ръсел Кроу за “Американски гангстер”.

В другата престижна категория – за най-добър филм, възможните претенденти са политическият трилър “Lions for Lambs” на Робърт Редфорд и драмата “Into the Wild” на Шон Пен. Естествено, възможни са всякакви изненади. А има и доста филми, които тепърва предстои да бъдат показани пред публика. Кои ще бъдат номинирани, ще стане ясно на 22 януари.

по инфо от oscar.com, oscars.org, e-vestnik.bg
 
 
 
25.10.2007
 
 
 
 
 

Филмът "Игра" на Кристина Грозева най-добър на фестивала Filminute 2007

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Международният филмов фестивал за едноминутни филми Filminute се проведe от 1 до 30 септември. Финалната селекция от 25 филма от 19 страни бе направена измежду 800 филма.

Хубавата новина е, че голямата награда идва в България, благодарение на филма "Игра" на режисьорката Кристина Грозева. Изключително затрогващо и искрено, краткото филмче спечели не само журито, но и аудиторията, гласувала от целия свят.


Filminute 2007 Winner - "Игра" (Кристина Грозева)

 

 
Filminute 2007 Compilation



 
 
 
18.10.2007
 
 
 
 
 

Future Shorts търси български таланти

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Една от най-големите мрежи за късометражно кино и анимация Future Shorts стартира приемането на български филми, които да бъдат включени в програмата.

След като вече съществува в 25 държави Future Shorts стартира и в България на 20 септември, като в рамките на един месец показа програмата си пред над 1500 зрителя на различни места.

Фестивалът отправя предизвикателство към българските режисьори и аниматори, професионалисти и любители, които желаят творбите им да бъдат показани в рамките на кино форума. Най-добрите пък ще бъдат селектирани и излъчвани в глобалната мрежа на Future Shorts.

Приемат се за участие филми, анимация, експериментално видео, музикално видео и дори домашен арт, които могат да бъдат изпратени на официалния сайт на фестивалa.

инфо: futureshorts.com & avtora.com
 
 
 
17.10.2007
 
 
 
 
 

Фестивалът за късометражно кино ФИЛМИНИ тръгва на 17 октомври

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Софтуер за 6000 лв. е специалната награда за най-добър български филм на Първия международен фестивал за късометражно кино в София - ФИЛМИНИ, който ще се състои от 17 до 21 октомври в Дома на киното. Останалите конкурсни програми са за най-добър чуждестранен и най-добър балкански филм – отличените заглавия ще получат по 1000 евро. Всички филми ще се състезават за наградата на публиката, съобщиха организаторите.

С подкрепата на Института “Сервантес” ще гледаме най-доброто от испанското късо кино за периода 2002-2006, отличено с престижната награда "Гойя". Другите паралелни програми са “Най-новото късометражно кино на Мексико” и “Най-доброто от световния екран” (в две части).



Сред специалните гости на ФИЛМИНИ е Карлос Хил - селекционер на испански филми на фестивала Клермон-Феран, известен като “Кан на късометражното кино”. Той ще води семинар на тема "Пазар за късометражно кино" и ще засегне въпросите за финансирането на филмовите проекти.

Режисьорът Петър Попзлатев е председател на петчленното международно жури, което ще решава съдбата на филмите. В журито са и Бернар Пайен - член на селекционната комисия за късометражни филми от Седмицата на критиката в Кан, Мирка Майкола от Хелзинки филм-фестивал и Финландския филмов архив, Ставрос Раптис - гръцки режисьор, Асен Владимиров - продуцент.


инфо: filmini.org и class.bg
 
 
 
12.10.2007
 
 
 
 
 

Раздадоха телевизионните награди Emmy

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
На специална церемония в Лос Анджелис на 16 септември бяха раздадени 59-те годишни награди на Академията за телевизионно изкуство и наука Emmy.

Сред наградените се отличиха имената на сериалите "The Sopranos" и "30 Rock", които взеха съответно статуетки за най-добра драма и най добра комедия. "The Sopranos" си тръгна с общо три награди. За най-добра главна роля в комедия беше обявена 23-годишната Америка Ферера (America Ferrera), участваща в хитовия сериал "Ugly Betty".

Бившият вицепрезидент на Америка Ал Горе (Al Gore), който взе Оскар за филма си "Неудобната истина", беше отличен и на церемонията за телевизионни награди. Гор спечели Emmy за особен принос в разработването на интерактивната телевизия със създаването на собствения си канал Current TV channel.

Още една носителка на Оскар - Хелън Мирън (Helen Mirren) - беше отличена като най-добра актриса в минисерии за ролята си на детектив Джейн Тенисън в "Prime Suspect: The Final Act".

Актьорът-ветеран Робърт Дьовал (Robert Duvall) пък спечели първата в кариерата си награда Emmy за телевизионните си минисерии "Broken Trail".

Списък с всички носители на награда Emmy от тазгодишната церемония може да видите тук!

 
 
 
17.09.2007
 
 
 
 
 

Стартира филмовият фестивал във Венеция

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Стартира 64-то издание на международния филмов фестивал във Венеция. Най-старият кино форум ще се проведе от 29 август до 8 септември.

В продължение на 11 дни ще бъдат прожектирани филми, разделени в няколко основни категории. В конкурсната програма "Venezia 64 section" филмите ще се състезават за голямата награда "Златен лъв", а в секцията "Corto Cortissimo" ще се конкурират късометражни филми.

Най-важните продукции през годината ще бъдат представени в рамките на програмата "Out of Competition", а в секцията "Orizzonti" ще бъдат демонстрирани новите течения в киното.

В допълнение на фестивалната програма холивудският режисьор Куентин Тарантино (Quentin Tarantino) ще е домакин на специална секция, която представя т. нар. жанр "спагети уестърн".

Тази година се навършват и 75 години от основаването на фестивала във Венеция, който е най-старият кинофестивал в света. Именно по този повод и журито на състезателната част ще бъде малко по-специално и ще включва само композитори и създатели на филми. Подобно подбрано жури имаше и на 50-та годишнина на фестивала през 1982 г.

Сред тазгодишните оценители са имена като Катрин Бриелат (Catherine Breillat), Джейн Чампион (Jane Campion), Емануел Чриалезе (Emanuele Crialese), Алехандро Гонзалез Иняриту (Alejandro González Iñárritu), Ферзан Озпетек (Ferzan Ozpetek) и Пол Верховен (Paul Verhoeven). Председател на журито е Zhang Yimou, който ще връчи и голямата награда "Златен лъв" на най-добрия филм на годината.

инфо: dnes.bg

 


 
 
 
30.08.2007
 
 
 
 
 

Започват снимките на Valkyrie с Том Круз

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
В Германия започнаха снимките на филма Valkyrie (работно имe Rubicon) за покушението срещу германския фюрер Адолф Хитлер през юли 1944 г., като ролята на организатора на атентата полковник Щауфенберг ще бъде изпълнявана от Том Круз.

Много преди началото на снимките в Германия се вдигна голям медиен шум поради принадлежността на Том Круз към Сциентоложаката църква, официално обявена за секта, като властите забраниха на екипа да снима в обществени сгради.

Филмът с режисьор Брайън Сингър, известен с лентите си "Супермен се завръща" и "Обичайните заподозрени", ще пресъздаде историята със заговора за убийство на Хитлер с кодово название "Операция Валкирия".

В комплота участват видни личности на нацисткия режим, а негов инициатор е началник-щаба на Резервната армия полковник граф Клаус Шенк фон Щауфенберг.

Хитлер обаче случайно оцелява при експлозията на взривното устройство и жестоко отмъщава на организаторите на атентата - избити са не само те, а и още няколко хиляди души, които макар и косвено са били свързани с тях. Щауфенберг бива разстрелян, а двама фелдмаршали - Бек и Ромел, предпочитат сами да сложат край на живота си.
 
Остава да се надяваме, че продукцията ще бъде реалистична поне колкото Der Untergang (The Downfall)
 
по инфо от actualno.com и imdb.com 
 
 
 
20.07.2007
 
 
 
 
 

Die Hard 4.0 със световна премиера и в БГ

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Die Hard 4.0 (работно заглавие Die Hard: Reset)
Студио: 20th Century Fox
Жанр: Action, Crime, Thriller
Световна и БГ премиера: 27.06.2007
 
Режисьор: Len Wiseman
Сценарий: Mark Bomback; по едноименната новела на Mark Bomback и David Marconi

С участието на: Bruce Willis, Justin Long, Maggie Q, Timothy Olyphant, Mary Elizabeth Winstead, Jonathan Sadowski

Синопсис: За да не намалявам интереса ви към този прословут "боевик" ще ви кажа само няколко думи за съдържанието на четвъртото приключение, този път много по-глобално.  
 
След терористична хакерска атака мега-компютър в САЩ, който се грижи за управлението на инфрастуктурата започва буквално да изключва цялата държава. Мистериозните дигитални терористи са предвидили всяка стъпка за постигане на целите си, без една единствена дребна подробност. Това са възможностите, ината и упоритостта на "аналоговия" Джон Маклейн, който отново ще обърка всички сметки. 
 
Бъдете готови за "Умирай Трудно 4: Рестарт"! :)) Ето няколко кадъра, благодарение на Александра Филмс, мисля че говорят достатъчно за това, което ни очаква.
 
 
 
 
 
 
 
11.06.2007
 
 
 
 
 

Ocean’s Thirteen начело в боксофиса

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Три години след премиерата на втората част за Дани Оушън и неговата банда обирджии боксофис класацията отново се оглавява от продължението на филма, озаглавено "Ocean’s Thirteen".

 

 

Ако трябва да си призная не очаквам с голямо въодушевление поредното продължение на този блокбъстър. Това е един удачен пример как продукция с уникален актьорски състав и мега бюджет може да се превърне в посредствен резултат поради една малка подробност - тотална предвидимост и липса на тръпка.. Е надявам се тази моя апатия към Ocean’s Thirteen да не се отрази на вашето кино-преживяване в горещото лято. Просто исках да ви кажа, че ако по време на прожекцията ви се доходи до WC, можете спокойно да отидете без да се притеснявате, че ще изпуснете нещо от завръзката или развръзката. Такива просто няма :)

 

Режисьор и изпълнителен продуцент на лентата е Стивън Содърбърг (Steven Soderbergh), а в главните роли са холивудските звезди Джордж Клуни (George Clooney), Брад Пит (Brad Pitt), Мат Деймън (Matt Damon) и Анди Гарсия (Andy Garcia). Към тях са се присъединили и актьорите-ветерани Ал Пачино (Al Pacino) и Елън Баркин (Ellen Barkin). Новата история фокусира вниманието върху желанието на Оушън и неговите хора да отмъстят за един от своите, който влиза в болница заради бизнесмена Уили Банк - собственик на редица хотели и казина в Лас Вегас. Когато той докарва инфаркт на приятеля на Дани Оушън - Рубен, всичко става на лична основа. Бандата започва да обмисля план как да докара Банк до пълен фалит.

 

 

снимки: Александра Филмс

 
 
 
11.06.2007
 
 
 
 
 

Числото 23 (The Number 23)

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Числото 23
The Number 23    


Студио: New Line Cinema
Жанр: Drama, Thriller
Режисьор: Joel Schumacher
Сценарий: Fernley Phillips
Участват:  Jim Carrey, Virginia Madsen, Danny Huston, Logan Lerman, Rhona Mitra, Maile Flanagan, Patricia Belcher, Lynn Collins, Mark Pellegrino, Tara Karsian

Числото 23 представя историята на мъж, който започва да чете книга със същото име и разказваща за криминален инспектор, който бива обсебен от числото 23. Това число постепенно става толкова натрапчиво в съзнанието на главния герой, че той започва да го обвързва с абсолютно всичко около себе си и да го води към потенциална психическа неуравновесеност и евентуално извършване на убийство.

Целият този налудничав процес започва безкрайно да плаши филмовия герой особено чрез факта, че има твърде много сходни точки между сюжета на книгата и неговия собствен живот. Четейки глава след глава, той скоро започва да осъзнава, че полудява необратимо, но и открива още и още мистериозни съвпадения между същестуването си и редовете пред очите му.

От кинематографична гледна точка, филмът е продуциран перфектно, дори и в най-малките детайли. Цялостният визуален стил е доста мрачен и определено създава готическа и сюрреалистична атмосфера, което определено е една от положителните черти на продукцията. Странните обрати в сюжета и хумористичният полух в актьорската игра на Джим Кери привнасят мистериозно и noir усещане, но за съжаление сякаш сме претръпнали от подобни настроения през последните години.

Няма как да използвам суперлативи докато описвам тази продукция най-вече заради последните 23 минути. През тях сякаш всичко градено до момента издъхва и бива заменено от често употребявани режисьорски клишета и изтъркани похвати. С други думи и без да ви разкривам подробности от финала, само ще ви подсетя да не очаквате кой знае каква оригиналност от развръзката.
 
 
 

снимки: Александра Филмс

автор: red

 
 
 
18.05.2007
 
 
 
 
 

Фестивалът в Кан навършва 60 години

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
На 16 май започва кинофестивалът в Кан, който тази година отбелязва своята 60-а годишнина, предадоха Ройтерс и Франс прес.

Юбилейното издание на най-големия кинофестивал в света ще бъде открито с филма на Уон Карвай "My Blueberry Nights" с Джуд Лоу и американската джазпевица Нора Джоунс.

Сред дългоочакваните събития в Кан е прожекцията на "Бандата на Оушън 3" на Стивън Содърбърг с участието на куп звезди, сред които Джордж Клуни, Катрин-Зита Джоунс, Мат Деймън, Брад Пит, Ал Пачино и Анди Гарсия.

Лентата ще бъде показана извън конкурсната програма. Извън надпреварата зрителите ще могат да гледат и Анджелина Джоли във филма "Едно непобедено сърце" по книгата на вдовицата на убития в Пакистан журналист Даниъл Пърл.

Председател на журито, което ще определи носителя на наградата "Златна палма", е британският режисьор Стивън Фриърс. Сред останалите членове на журито са легендарният французин Мишел Пиколи, португалската актриса Мария де Медейрош, китайката Маги Чонг и турският писател Орхан Памук, удостоен през 2006 г. с Нобелова награда за литература.

По случай 60-ата годишнина на кинофестивала в Кан на 20 май ще бъде прожектирана лентата "Всекиму неговото кино", която включва късометражни филми на 35 видни кинодейци. Очаква се в рамките на събитието да бъдат почетени режисьорите Клод Льолуш, Ермано Олми и Фолкер Шльондорф, както и актьорите Джейн Биркин и Хенри Фонда.

Льолуш, Ермано Олми и Фолкер Шльондорф, както и актьорите Джейн Биркин и Хенри Фонда.

Сред дългоочакваните събития в Кан е прожекцията на
Сред дългоочакваните събития в Кан е прожекцията на "Бандата на Оушън 3" на Стивън Содърбърг с участието на куп звезди, сред които Джордж Клуни, Брат Пит и много други холивудски звезди
Ето и някои любопитни факти и цифри за кинофестивала в Кан: - замислено през 1939 г. като алтернатива на тогава повлияния от фашизма фестивал във Венеция, най-голямото събитие в света на киното се организира всяка година от 1946, с изключение на 1948 и 1950 г., когато е отменено заради липса на средства. 

През 1949 г. някои от най-големите кинозвезди озаряват с присъствието си фестивалния град. Сред тях са Тайрън Пауър, Орсън Уелс, Норма Шиърър, Ерол Флин.

 

Първата поява на Брижит Бардо на фестивала е през 1953 г. - Година по-късно старлетката Симон Силва, в присъствието на актьора Робърт Мичъм, сваля горнището на бикините си пред фотографите. В резултат на това започва бясна надпревара между медиите да отразяват събитието - сигурна гаранция за неговата популярност. 

През 1960 г. е отворен първият пазар за филми в Кан. Участниците са едва 10, а единственият екран представлява платно, провесено от покрива на стария "Пале Кроазет". През следващите години филмовият пазар бързо се превръща в място, където се срещат продавачи и купувачи от цял свят. 

 През 1993 г. Джейн Кемпиън става първата жена режисьор, удостоена с награда "Златна палма" за филма й "Пианото". През 1997 г., по случай 50-ата годишнина на кинофестивала в Кан, на шведския режисьор Ингмар Бергман е присъдено отличието "Палма на палмите", специална версия на "Златната палма". 

В дните на фестивала в хотел "Мажестик" в Кан се сервират около 2 тона омари, 800 килограма лангуста, 3 тона риба, 350 килограма гъши дроб, 50 килограма хайвер, 40 тона плодове и зеленчуци и 250 килограма шоколад. 

По време на събитието в хотела се поръчват 15 000 бутилки шампанско и 8500 бутилки отбрани вина. Всеки ден по време на фестивала в "Мажестик" се гладят около 10 000 рокли и смокинги. Всекидневно в хотел "Карлтън" се аранжират 150 букета. 

Три пъти дневно се сменя червеният килим, който покрива 24-те стъпала на "Пале де фестивал". 452 звезди са оставили отпечатъци от ръцете си в подножието на стъпалата. През 2006 г. по време на фестивала в залива на Кан са пристигнали 142 яхти. Очаква се тази година луксозните плавателни средства да са много повече.
 
по инфо от БТА и actualno.com 
 
 
 
15.05.2007
 
 
 
 
 

Орландо Блум и Скарлет Йохансон ще почувстват силата на Везувий

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Легендарният кинорежисьор Роман Полански ще заснеме филм за последните дни на Помпей преди изригването на вулкана Везувий.

Главните роли в епичната лента "Помпей" ще бъдат изпълнени от Орландо Блум и Скарлет Йохансон, съобщи сайтът comingsoon.net.

Блум ще се превъплъти в образа на младия Марк Атилиус Прим, от чието име се води повествованието.

Според сюжета на него му предстои да поправи най-грандиозния аквадукт на Римската империя и да изпита на гърба си силата на корупцията на римската бюрокрация и на природните стихии.

Все още не е известно каква роля ще бъде поверена на Йохансон.

Полански планира снимките да започнат през август 2007 година и да завършат за шест месеца. В основата на лентата е залегнал едноименният роман на Робърт Харис.

Предварителният бюджет на филма е 130 000 000 долара. Това ще е най-скъпият проект, по който е работил Полански. Очаква се продукцията да удари кината през втората половина на 2009. Лично аз обичам disaster филмите, заради зрелищните кадри, а такъв проект реализиран от страна на Полански определено ще очаквам с огромен интерес.

по инфо от БТА и comingsoon.net

 
 
 
14.05.2007
 
 
 
 
 

Правата върху "Терминатор" с нов собственик - задава се втора трилогия

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Нова кинокомпания е купила правата върху филмовата поредица "Терминатор", след като за целта е сключила многомилионна сделка, съобщи Контактмюзик.

Компанията Halcyon е придобила правата от Марио Касар и Андрю Вайна, които ги притежаваха от филма "Терминатор 2: Страшният съд" насам.

Арнолд Шварценегер, прочул се с участието си в поредицата, няма да може да се появи в следващите филми заради задълженията си като губернатор на Калифорния.

От Halcyon оповестиха, че възнамеряват незабавно да започнат работа над втора трилогия, като първият филм от нея ще трябва да се появи по екраните през лятото на 2009 г.

Като част от сключената сделка, сценарият на новия филм ще бъде написан от Джон Бранкато и Майкъл Ферис. Засега не е ясно кой ще бъде режисьор на филма. Не се споменава и на кои актьори ще бъдат поверени роли в първия филм от новата трилогия.

източник: БТА

 
 
 
14.05.2007
 
 
 
 
 

Неудобната истина (An Incovenient Truth)

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Макар и с малко закъснение искам да приканя всички, които все още не са гледали този документален филм да го направят. Все още има време да променим живота си към по-добро и да запазим планетата си..

Специални благодарности за материала на Олга Апостолова от gorichka.bg и на разпространителя Прооптики за това, че внесоха този филм в БГ въпреки, че у нас документалното кино не е на особена почит. 

Неудобната истина (An Incovenient Truth)

официален сайт: climatecrisis.net

Филмът на Ал Гор спечели световните медии, световната публика и два Оскара. Първата прожекция в България е в рамките на София Филм Фест след точно една седмица. Ето защо просто трябва да го гледаш.  
"Аз съм Ал Гор. Някога бях известен като следващия президент на САЩ." Когато някой се представя с тези думи, светът слуша. Когато зад тези думи стои безспорен хит, филм спечелил два Оскара - светът действа. Или поне така трябва да бъде.

Бившият американски вицепрезидент от администрацията на Клинтън, Ал Гор, има какво да ни каже. До 2005 той обикаля света със серия от лекции за глобалното затопляне и нуждата от незабавно действие. На една от лекциите го чуват режисьорът Дейвис Гугенхайм и продуцентката Лори Дейвид. За по-малко от година сформираният екип прави филм за каузата на Гор.
 
 
По света 2006 в много отношения беше годината на "Неудобната истина". "Всеки трябва или да гледа този филм, или да си подготви много добро извинение за пред децата и внуците", "Ако тази година гледате един филм, нека това бъде "Неудобната истина". Може да не е най-забавният филм, но със сигурност е най-важният", "Иронично е, че най-силният филм на годината е направен с един човек и една камера, не с милиони долари, филмови звезди и специални ефекти". Така определиха филма световните медии през 2006. Година по-късно Оскарът за най-добър документален филм тежи в ъгъла на каузата.

"Неудобната истина" е филм, направен на един дъх, и филм, който се гледа на един дъх. В моя случай - с отворена уста. Филмът представя фактите методично и логично, така че в нито един миг да не остава място за съмнение. Това сигурно е първият филм в историята на киното, след който на зрителите им се искат още цифри, диаграми, схеми, математика, изобщо факти.

Цитирайки Марк Твен, Ал Гор казва, че проблемите не идват от нещата, които не знаем, а от нещата, които знаем със сигурност, но се оказват грешни. Точно такъв е случаят с глобалната криза, пред която сме изправени. Съвременната цивилизация се крепи на пилони без бъдеще - нездравословната зависимост от изкопаеми и изчерпаеми горива и навика да разполагаме с природните ресурси, без да ги възстановяваме. Доскоро това са били само неизбежни драскотини, причинени от прогреса на човечеството, но днес сме изправени лице в лице с феномена на глобалното затопляне, без чието отстраняване бъдещето на човека е под въпрос.

Въглероден двуокис, метан, озон - ежедневно бълваме в атмосферата колосални количества парникови газове, 26.5 милиарда тона въглероден двуокис годишно е числото, която най-често се споменава. Всяка година това количество се покачва с 0.5 милиарда тона. След десет години промените в климата, причинени от парниковия ефект, ще бъдат необратими. Земната повърхност и океаните се затоплят, ледниците се топят, нивото на моретата се вдига, ставаме свидетели на все по-мащабни катаклизми. Изкопаемите горива са на изчерпване и много скоро дори няма да има с какво да задвижваме машината на съвременната цивилизация.

Благодарение на "Неудобната истина" проблемът вече не е само на Ал Гор и на шепа учени ентусиасти. За много кратко време филмът стана настолен за представители на всички поколения. Той е не само касов хит, но и се прожектира като част от учебната програма на много места по света. Гледайте го. И действайте
 
 
 
16.04.2007
 
 
 
 
 

Идеалната непозната (Perfect Stranger)

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Идеалната непозната (Perfect Stranger)

САЩ, 2007, 109 минути
Студио:  Columbia Pictures
Жанр: Психотрилър
Режисьор: James Foley
Сценарий: Todd Komarnicki
Участват:  Halle Berry, Bruce Willis, Giovanni Ribisi, Gary Dourdan, Patti D'Arbanville, Clea Lewis
Премиера в БГ: 13.04. от Alexandra Films

Официален сайт 


Истински майстор на заплетените истории, американският режисьор Джеймс Фоули ("Корупция") и този път не изневерява на стила си. Звездите в най-новия му трилър "Идеалната непозната" са Брус Уилис ("Шесто чуство"), Хали Бери (трилогията "Х-Мен") и Джовани Рибизи ("Студената планина"), а в епизодична роля се появява и манекенката Хайди Клум.

Историята е написана от тандема Тод Комарники и Том Бокенкемп ("Крадецът на животи") и разказва за това докъде би стигнал човек, за да запази собствените си тайни. "Идеалната непозната" е първата продукция след 11 септември 2001 г., на която е разрешено да се снима на мястото, където беше Световният търговски център. По желание на режисьора Фоули за края на филма са заснети три различни финални сцени, в които историята завършва различно.

 

След убийството на най-добрата си приятелка журналистката Роуена Прайс (Хали Бери) решава, че на всяка цена ще намери виновника. Нейното разследване води към голяма рекламна фирма и по-специално към нейния директор Харисън Хил (Брус Уилис). За да събере небходимите доказателства, Роуена се представя за временен служител в агенцията на Хил. С друга самоличност тя успява да започне и онлайн флирт с него посредством чат, който и двамата използват.

 

Съзнавайки, че сама няма да се справи, Роуена използва и помощта на колегата си Майлс Хейли (Джовани Рибизи) в изобличаването на Хил. С времето тя започва да си "сглобява" картинката около живота на настоящия си шеф и отношенията му със съпругата му Миа (Паула Миранда). Застрашавайки най-съкровените му тайни, Роуена осъзнава, че ако не предприеме нещо незабавно, скоро и тя ще бъде убита.

по инфо от Alexandra Films и avtora.com  

 
 
 
13.04.2007
 
 
 
 
 

В очакване на Grindhouse

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Очаквам новия филм на Тарантино и Родригез с огромно нетърпение, а предполагам, че и сред тези от вас, които четат този пост има такива. Преди да дойде ви предлагам малък инсайт към жанра на филма и списък с подобни филми, за да няма учудени погледи в кинозалата после.

Грайндхаус е термин, който обозначава специализираните кина в САЩ, които прожектират филми от жанра - exploitation cinema известни още и с по-общия термин - B movies.

Exploitation филмите са специфични филми, в които насилието, секса и кръвта (светата троица - violence, sex, gore) преобладават, почти до самоцелност. Основната им идея е да шокират с големи количества от споменатата света троица. Сюжетно са слаби, но разчитат на неочаквани обрати, обикновено свързани с още повече насилие, секс и кръв. Ако цитирам Ефраим Кац - тези филми са правени без артистизъм и внимание към качеството, а с цел бързи печалби, чрез рекламни кампании, които наблягат на шокиращите елементи от филма за привличане на зрители.

Този жанр си има и вътрешни поджанрове - sexploitation, зомби филми, канибалски филми и др.

Тарантино като стар фен на exploitation киното отново прави реверанс към 70 и 80-те години, когато е разцветът на това течние. Можем да очакваме, Grindhouse да направи за exploitation жанра това, което Kill Bill направи за revenge movie жанра. Макар че Тарантино винаги може да ни издебне иззад ъгъла и да ни фрасне с дъската за хляб.

Ето и трейлърите на Грайндхаус:
 
Тийзър
 


 Трейлър
 
Благодарности на Tataf..
 
 
 
05.04.2007
 
 
 
 
 

Идва Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Продължението на филма "Фантастичната четворка" от 2005 г. е озаглавено "Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer" и ще се завърти по световните киносалони от 15 юни.
 
 
Сюжетът е базиран на комикси от 1961 г., а режисьор на лентата е Тим Стори (Tim Story), който работи и по първата част. В главните роли отново са Йоан Гръфъд (Ioan Gruffudd) в ролята на Рийд Ричардс, Джесика Алба (Jessica Alba) като Сю Сторм, Крис Еванс (Chris Evans) като Джони Сторм и Майкъл Чиклис (Michael Chiklis) като Бен Грим.

Филмът разказва за периода след като доктор Дуум вече е победен и замразен в замъка си, както завърши първият филм. Четиримата супергерои разбират, че не са единствената суперсила във вселената и са изправени пред нова заплаха. Екипът на Фантастичната четворка се сблъскват с мощта на Сребърния сърфист. Легендата за този супергерой разказва за корените му от планетата Zenn-La. Сърфистът се съгласява да служи на космическия мегазлодей Галактус, като му намира нови светове, с които той да се храни.

Във "Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer" четиримата супергерои имат тежката задача да се справят със Сребърния сърфист, Галактус и Доктор Дуум, който се завръща драмтично от своя леден затвор.

Трейлър на "Fantastic Four: Rise of the Silver Surfer" може видите тук!

инфо: avtora.com

 
 
 
02.04.2007
 
 
 
 
 

Време за жени (2006) + интервю с Илия Костов

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Време за жени (2006)
драма


режисьор: Илия Костов
в ролите: Аня Пенчева, Катерина Евро, Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Любен Чаталов, Никола Рударов, Тончо Токмакчиев, Стефан Попов
 

Време за жени Скучен и еднобразен е делникът в малко провинциално градче на брега на големия син Дунав. Като прибавим характерните битови неволи, безработицата и безпаричието, се очертава тягостна история, ако жанрът не е комедия и главните героини не са жизнерадостни жени, които търсят нетрадиционен начин да излязат от задушаващото "живуркане". Попаднали в клопката на популярно телевизионно шоу, те решават да преследват с всички средства голямата награда. Водещият на шоуто е обигран медиен манипулатор, който не се спира пред нищо. За да спечелят обаче, дамите трябва да направят стриптийз пред камерите на шоуто в родния си град. Това намерение се превръща във фикс-идея на нашите героини и те решават да осъществят подобно шоу в стара средновековна крепост. Преминавайки през различни перипетии, в които семействата им са изложени на сериозни изпитания, провинциалното общество – скандализирано, а техните приятелства – разклатени, петте дами на различна възраст все пак успяват да стигнат до сцената с много жертви. Провалът на шоуто, предизвикан от сина на една от тях, е само горчива равносметка за смисъла на избора и невъзможността да надскочиш средата, в която живееш.
 
Интервю с режисьора на "Време за жени" Илия Костов
 
- Г-н Костов, "Време за жени" не е ли закачка с друг филм - британския "Време за мъже"?
- Само цитат и лек намек, нищо повече. Историята, в която няколко дами от крайдунавски град се опитват да бъдат по-различни и смели в едно консервативно общество, е оригинална и, смея да мисля, абсолютно достоверна. Поне що се касае до манталитета, комплексите и условностите, с което подобно обкръжение посреща по-различния, по-другия.
 
- Главните ви героини са провинциалистки. Подобно поведение не е ли малко скандално и нетипично за манталитета на такива жени?
- Точно в това е драматургичният код. Това, както и да го погледнеш, си е екстремна ситуация, а в такива ситуации човек показва най-истинските си черти. И ако това са типични персонажи, значи в голяма степен филмът се докосва до най-специфичните черти на нацията като народопсихология, манталитет, култура именно.
 
- Смятате ли, че на българина му е до смях?
- Чувството за хумор е привилегия и тя се култивира от много неща за много дълъг период от време. Нашият народ в исторически аспект има трудна съдба и може би това е една от причините той да има здраво и много деликатно чувство за хумор. Въпросът е да бъде провокиран интелигентно и на място с нещо, в което той ще познае собствения си живот и себе си. Зрителят винаги има нужда и желание да се идентифицира с героя или ситуацията, за да усети истинското чувство и да забрави, че е на кино. Ако историята е забавна, интересна и с чувство за хумор, то той може по-лесно да стигне до посланията на филма.
 
- Пренебрегнат жанр ли е комедията в българското кино днес?
- В някаква степен - да! В някои по-претенциозни медии се култивира мнението, че комедията е едва ли не плебейски жанр. Нещо обикновено и просто, за народа, леконравно и несериозно. Някои съвременни мислители смятат, че чрез хумора не можеш да кажеш нещо съществено или значимо. Непременно нещата трябва да са облечени в тягостни и скучновати похвати, за да потърсят зад тях дълбочина. Още Хораций е твърдял, че светът е трагедия за чувстващите и комедия за мислещите. По същата причина Шекспир чрез своите герои пояснява: "...човек трябва да знае, да разбира и тогава всичко ще се покаже откъм смешното".
 
- Как да върнем българските зрители отново в киносалоните?
- Въпросът е многопластов, но все пак приоритетно мога да изброя няколко причини. Първо, творците трябва честно да се обърнат към публиката и да се съобразяват с този велик критерий, защото естеството на киното е именно такова - да се срещне с публиката и в тази среща да има взаимност, любов и добронамереност, а не авторско високомерие и дистанция. Второ - веднага да се направят законодателни промени, с които да се регламентират по нов, модерен начин показът, промоцията и рекламата на българския филм. И, трето, държавнически да се помогне да се възстановят някои киносалони из България, които бяха така мародерски разпродадени на безценица.
 
- Коя е най-голямата награда за един кинорежисьор?
- Наградата е хубаво нещо. Тя ласкае твореца, дава му самочувствие, позиции и понякога дори леко го омагьосва до самозабравяне. Хайде сега, излезте на улицата и попитайте какви награди има "Козият рог" или "Оркестър без име". Най-великата оценка за един филм е публиката, която го помни, цитира, преразказва и е готова отново да изгуби час и половина, за да го види, дори да са минали много години....! Ако към това има прибавени и награди - значи някой си е свършил добре работата.
 
Интервюто е на вестник "Сега" - Мария Митева
[ Статията е отпечатана на 23 март 2007 ]
 
използвана е информация от kinobg.com
 
 
 
21.03.2007
 
 
 
 
 

Първи фестивал на Федерико Фелини в България

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

За пръв път в България ще се проведе кинофестивал, посветен на творчеството на легендарния италиански кинорежисьор Федерико Фелини (Federico Fellini), стана ясно на пресконференция днес.

Фестивалът на Фелини ще бъде открит от българския режисьор Теди Москов на 23 март в столичния Дом на киното с една от най-емблематичните ленти на италианеца - "Амаркорд", съобщи директорът на София Филм Фест Стефан Китанов. Дните, посветени на режисьора, ще продължат до 12 април. На кинофестивала ще бъдат показани за пръв път едни от най-известните филми на Фелини като "Казанова", "Сатирикон", "Клоуните", "Джулиета на духовете", както и последната лента на режисьора "Гласът на луната". Освен всичките му двайсет пълнометражни игрални филма ще бъдат показани и още три късометражни и три реклами за Банка ди Рома, направени от Фелини.

 


Христо Друмев и Стефан Китанов за откриването на фестивала на Фредерико Фелини. Снимка: Avtora.com

Фестивалът на Федерико Фелини е организиран от Италианския културен институт, София Филм Фест и Националния дворец на културата със съдействието на италианското киностудио "Чинечита", предоставило филмите.

"Този фестивал е почти чудо - първата ретроспекция от филми на Фелини в България. Радвам се, че най-сетне успяхме да направим това нещо", споделя Умберто Риналди - директор на Италианския културен институт. На пресконференцията присъстваха още Христо Друмев- директор на НДК и Владимир Н. Трифонов - програмен мениджър на бившето кино "Център", който оповести програмата на фестивала.

 


Владимир Трифонов, Умберто Риналди и Христо Друмев разясняват подробностите около фестивала. Снимка: Avtora.com

Прожекциите на всички филми на Федерико Фелини ще се осъществяват в Дом на киното и кино Люмиер, а цената на билетите ще е между 4 и 6 лева.

Едновременно с дните, посветени на италианския режисьор, на 27 март излиза и второто издание на биографичната книга "Аз, Фелини" от поредицата "Амаркорд" на издателство "Колибри". Книгата е издадена за пръв път в България преди около 20 години и съдържа разкази на режисьора, които той е споделял в продължение на 14 години с американска авторка.

 

по инфо на avtora.com

 
 
 
20.03.2007
 
 
 
 
 

Кейт Бланшет с Харисън Форд в "Индиана Джоунс 4"

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Австралийската актриса Кейт Бланшет ще партнирна на Харисън Форд в четвъртия филм от поредицата за приключенията на Индиана Джоунс, пише испанският в. "Ел Пайс". 

Лентата на "Парамаунт пикчърс" ще бъде продуцирана от Джордж Лукас и режисирана от Стивън Спилбърг. Притежателката на Оскар за интерпретацията на Катрин Хепбърн в "Авиаторът", ще работи за пръв път с известния режисьор. 

Бланшет ще се присъедини към един доста звезден екип - оснвен Харисън Форд, в четвартата част на хитовата сага ще участват още Шиа Лабиов, в ролята на сина на Индиана, и Шон Конри, който ще се върне в образа на бащата на Джоунс.  

Кейт Бланшет трябва да започне снимките във филма през юни в Лос Анджелис. След това целият екип ще се мести по различни кътчета на земното кълбо, за да направят филма възможно най-автентичен. Все още някои от местата се доуточняват.

Сценарият, около който ще се върти 4-тата лента на "Индиана Джоунс", е погълнат от тайна мистерия. Знае се само, че бащата и синът на известният авантюрист се появават на екран. Все още нищо не се казва и за ролята на Кейт Бланшет.

Слуховете обаче говорят, че вероятно тя ще е жената, която ще замести Алисън Дуди, Кейт Кашау и Карен Ален от предишните 3 епизода, т.е. ще е тази, с която Индиана ще се забърка в любовна авантюра.

Само че, феновете на архиологът с шапката и неговите прикючения ще трябва да почакат до 28 май, 2008 г., когато е планирана премиерата на филма, за да задоволят любопитството си.

инфо: actualno.com

 
 
 
16.03.2007
 
 
 
 
 

Венсан Касел като "човекът с 1000 лица"

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Френската звезда Венсан Касел (Vincent Cassel) ще се превъплъти в образа на един от най-големите престъпници на Франция - Жак Мезрин (Jacques Mesrine), познат още като "човекът с 1000 лица".

Животът на престъпника ще бъде филмиран в поредица от два филма, които ще носят заглавията "Death Instinct" ("L'Instinct de Mort") и "Public Enemy No. 1" ("L'Ennemi Public no.1"). Зрелищните сюжети ще акцентират върху убийствата, извършени от Мезрин.

 

 


Към актьорския екип на "Death Instinct" ще се присъедини и Жерар Депардио (Gerard Depardieu), който ще изиграе ролята на гангстер от обкръжението на Мезрин. Актьорският състав на "Public Enemy No. 1" включва и имена като Самюел Льо Биан (Samuel Le Bihan), Оливие Гурме (Olivier Gourmet), Жан-Пиер Касел (Jean-Pierre Cassel) и Жил Лалош (Gilles Lellouche).

Режисьор на филма е Жан-Франсоа Рише (Jean-Francois Richet), който ще заснеме двете ленти в обратен ред, започвайки от снимките на "Public Enemy No. 1" на 30 април във Франция. Работата по "Death Instinct" ще стартира на 20 август, като филмът ще се снима във Франция, Канада, Испания и Алжир.

 
 
 
15.03.2007
 
 
 
 
 

"Клопка" с голямата награда на 11-ия София филм фест

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ


© Sofia Photo Agency Надя Коцева

Филмът "Клопка" на сръбския режисьор Сърджан Голубович спечели голямата награда "Стела Артоа" на 11-ия Международен "София филм фест" - статуетка и 5000 евро. Наградата "Джеймисън" за български късометражен филм - статуетка и 6000 евро, заслужи филмът "Минутите след това" на Николай Тодоров.
 
Именитият чешки режисьор Иржи Менцел получи наградата на София за цялостен принос в киноизкуството - плакет от Георги Чапкънов. Наградата на публиката получи филма “Гуча” на сръбския режисьор Душан Милич – европейска копродукция и с българско участие. Наградата на ФИПРЕСИ и за режисура получи германският филм “4 минути” на Крис Краус. Награда на КОДАК филм получи българският филм “Разследване” с Иглика Трифонова и оператор Рали Ралчев, която е 4000 долара под формата на филмов негатив КОДАК. Отличията бяха връчени в зала 1 на НДК.
 
инфо: dariknews 
 
 
 
11.03.2007
 
 
 
 
 

"Неудобната истина" на Ал Гор ще се прожектира в БГ парламента

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Документалният филм за глобалното затопляне "Неудобната истина", спечелил преди броени дни две награди "Оскар", ще бъде прожектиран в българския парламент, съобщи днес (9 март) на пресконференция Цветан Симеонов - представител на Комитета на програмата на ООН за околната среда.

На пресконференцията за представяне на документалната лента, създадена по инициатива и с участието на американския политик Ал Гор, присъстваха още представители на фирмата-разпространител на "Неудобната истина" за България "Прооптики България", както и Магдалена Малеева - идеолог на екологичната организация "Горичка".

 

 

Представяне на филма "Неудобната истина". Снимка: Avtora.com

"Горичка иска да говори за проблемите. Моята идея е да поканим на прожекциите политици и бизнес лидери - хора, които имат силата да променят нещата", коментира Малеева, която е и една от основните фигури, съдействали за излъчването на филма в България.

Изпратени са покани на всички български политици, но до момента няма потвърждение от нито един от тях, че ще присъства на българската премиера на "Неудобната истина", с която на 11 март ще бъде закрит международния кинофестивал София филм фест.

Идването на филма в България е съпроводено от много екоинициативи като издаването на "зелен брой" на Списание 1, издаването на наръчник за екологичен живот "Зелен жокер", който ще се разпространява безплатно и др.

Освен пред политици документалният филм на Ал Гор "Неудобната истина", който алармира обществеността за проблемите, причинявани ежедневно от глобалното затопляне, има идея да бъде прожектиран и в училищата.

източник: avtora.com

 

 

 
 
 
09.03.2007
 
 
 
 
 

Вим Вендерс представи последната си книга "Усещане за място"

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Вчера в зала "Мати" на НДК известният немски режисьор Вим Вендерс представи последната си книга "Усещане за място". Книгата излиза като част от поредицата "Амаркорд" на издателство "Колибри", която стартира преди четири години с друга книга на Вендерс - "Логиката на образите".

Преди да раздаде автографи на феновете, режисьорът отговори на няколко въпроса. Запитан доколко отблизо се познава лично с някои известни музиканти, Вим отговори кратко: "Приятел съм с Боно, Рай Кудер, Ник Кейв. Ако искате мога да ви дам телефоните им", завърши с шега той.


Вим Вендерс и Жанина Драгостинова - преводачката на книгата. Снимка: Avtora.com

Вендерс помоли публиката за препоръка коя линия на градския транспорт да хване, за да усети града не просто като турист.От публиката му пепоръчаха трамвай 20.

По късно в зала 1 на НДК режисьорът получи наградата на Софийска община за цялостен принос в световното киноизкуство. След което беше прожектиран неговият филм "Париж, Тексас".


Вим Вендерс позира с наградата, връчена му от името на Софийска община. Снимка: Avtora.com

София филм фест продължава до 11 март, след което има още три седмици кино със заключителни филми от панорамата на Вим Вендерс и много богата панорама на Федерико Фелини в кината "Дом на киното" и "Люмиер".

инфо: avtora.com

 
 
 
08.03.2007
 
 
 
 
 

В профил - Браян де Палма

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Браян Ръсел Де Палма е роден на 11 септември 1940 г. В Нюарк, Ню Джърси. Той е най-младият от трите сина на Антони Фредерик Де Палма и Вивиан Мути Де Палма. Въпреки, че и от двете си страни семейството му е с католически произход, младият Де Палма е отгледан като протестант.

В средата на 40-те се семейството му се премества във Филаделфия, където баща му работи като хирург-ортопед. Де Палма обича да наблюдава баща си докато оперира кости, поставя изкуствени бедрени стави и ампутира крака. През летните ваканции той работи в болницата и често наблюдава колегите на баща му докато правят всякакви операции, включително очни и мозъчни. Тези кървави картини вероятно са влезли дълбоко в него и са изградили основата на една толерантност към кървавите рани и любов към елегантните разрези.

Един от най-силните му моменти в гимназията е спечелването на първа награда на регионалното научно изложение с проекта "аналогов компютър за решеване на диференциални уравнения". Той също така участва и в Националното Научно Изложение, където печели втора награда със изследването си върху водородната квантова механика.

След като завършва Friends Central School - малко Квакерско училище близо до Филаделфия, Де Палма се записва като студент по физика във Columbia University, където скоро открива увлечението си към драмата и се присъединява към Columbia Players, студентска театрална група.

Не след дълго той се сдобива със стара 16мм камера и заснема приятелите си актьори във многобройни кратки филми. Един от тях е Wotan's Wake (1962), който печели награда от фондация Розентал в категория най-добър филм от американец под 25 г., наградата за най-популярен филм на Среднозападния Филмов Фестивал през 1963 му осигурява стипендията на Sarah Lawrence College, където той отива след като завършва физика през 1962.

През 1964 Де Палма завършва Sarah Lawrence College и се издържа за известно време като прави документални и рекламни филми за комерсиални и културни институти и други организации.

В следващите две години Де Палма пише първия си пълнометражен филм, The Wedding Party. Филмът е за политиката по време на Виетнамската война. Заснет по улиците на Ню Йорк в 1966, този филм струва около 43 000$ и се занимава с премеждията на бъдещ младоженец непосредствено преди сватбата му. Този филм е и пълнометражният дебют на Джил Клайбър - хлапе от Бруклин, което наричало себе си Боби Де Ниро. Въпреки, че до 1969 не е издаден, филмът е полезен опит за Де Палма и повлича след себе си поредица от все по-добре посрещани нискобюджетни сатирични и хорър филми. По време на този период Де Палма започва да черпи вдъхновение от трилърите на Алфред Хичкок. Той често насища операторската работа с ритмични движения следвайки измъчваните персонажи.

Първият филм на Де Палма, който е пуснат по кината е Murder la Mod, през 1968, а първия, получил одобрението на критиката е антивоенния Greetings (1968), отново с бруклинското хлапе, което вече играе с името Робърт Де Ниро. Hi, Mom! (1969) е непочтителна комедия, продължение на Greetings, след която Де Палма обявява, че времето на анти-естаблишмент филмите скоро ще свърши. Поради сравнително високите приходи от Greetings, голямо филмово студио застава зад следващия проект на Де Палма - Get To Know Your Rabbit. Това е първият му добре финансиран филм, но представянето му е провал и студиото прекратява отношенията си с Де Палма.

Отново независим, той събира 500 000$ за да финансира Sisters (1973). Пусната по екраните през пролетта на 1973, тази лента се превръща в първи финансов успех за Де Палма. Няколко теми, които са очевидни в този филм, днес се смятат за запазена марка на Де Палма. Всеобщо мнение е, че майсторското монтиране на разделения екран в този филм е една от най-впечатляващите работи на Де Палма, докато много шокиращи случки и структурни елементи от филма напомнят на стила на Хичкок. Де Палма признава взетите неща от Хичкок във филмите си, и подчертава преклонението си като възлага музиката към филма на Бернард Херман, който често е бил музикален режисьор на Хичкок. Не забравя да добави, че не се сравнява с Хичкок, защото знае, че (поне на този етап) въобще не е близко до неговото ниво.

Следващият му опит идва само година след това, през 1974 с Phantom Оf Тhe Paradise. Вдъхновен от Phantom Оf Тhe Оpera, филмът разказва трагичната история на композитор, който става обитател на рок клуб. Няколко неща показват, че филмът е на Де Палма - клане на сцената, разделен екран и воайорство. Де Палма е работил върху този филм още през 1969 и го е готвил за продукция на Marty Ransohoff, но поради проблеми по продукцията, той си откупува филма и го продава на Ed Pressman, който след успеха на Sisters решава да го реализира.

Дълго време липсата на интерес към отношенията мъжду героите е голяма слабост на Де Палма, която той чуства като режисьор. В Obsession (1976), вероятно най-недооценяваният му филм, той се опитва да поправи този недостатък. Филмът се представя сравнително добре в бокс офиса и помага за изграждането на репутацията на Де Палма като майстор на съспенса. Музиката отново е на Бернард Херман, който завършва работата си по саундтрака месец преди смъртта си. Obsession е една от няколкото имитации направени от Де Палма на Vertigo на Хичкок (както и Body Double). Тук започва увлечението на режисьора към 360 градусови въртения на камерата. Един от проблемите на този филм е, че Carrie излиза същата година.

Carrie (1976) със специалните си ефекти, разделения екран на Де Палма и бавните движения на камерата, достига нови върхове в режисьорската работа. Филмът отбелязва завръщането му към работата с голямо студио след няколко години на независимо кино. Филмът е една от най-успешните адаптации по Стивън Кинг и определено е комерсиален пробив за Де Палма. Тук се използва за пръв път и една от другите запазени марки на Де Палма - фалшив шок в сюжета, който впоследствие се оказва кошмарен сън.
 
The Furry (1978) не постига очаквания финансов успех, в резултат на което 20th Century Fox се отказва да финансира следващия голям проект на Де Палма The Demolished Man, адаптация по научнофантастичния роман на Алфред Бестър.

Достигнал до извода, че се е наситил на скъпи и кървави филми, Де Палма решава да се върне към основите на киноизкуството и поема в нова посока. Той се връща в Sarah Lawrence College и води курс за нискобюджетно кино. Занимава се със завършили и студенти на възраст между 18 и 26 години. Темата на курса е правенето на независимо кино, а главната цел - направата на късометражен филм по време на курса. Резултатът е Home Movies (1979), комедия за кинаджии и правенето на кино. Днес Де Палма признава, че този филм обрисува голяма част от детството му.
 
Финал с фалшив шок (отново поставен като сън) е използван и в Dressed to Kill (1980), където дръзко е включена и сцена с душ като тази в Психо, но убийството е поставено в асансьор. С шумното появяване на Scarface (1983) режисьорът започва периода си "престъпността не е хубаво нещо", развил се със серия филми наситени с брутално насилие като Wise guys (1986) и The Untouchables (1987), с които показва, че лошите не са готините типове за които се ни представяни по-рано. Casualties of War (1989) е филм за войната във Виетнам, който се занимава с насилието над виетнамка от взвод американски войници.

Bonfire of the Vanities излиза през 1990 и ще остане един от най-големите провали наа Холивуд, въпреки, че и сценарият е изпипан, а актьорският състав е звезден (Том Ханкс, Брус Уилис и Мелани Грифит).
 
Raising Cain (1992) е пълно връщане към терора, с един от любимите актьори на Де Палма - Джон Литгоу, на който е дадена пълна свобода да изрази своите най-диви и тъмни страсти. Carlito's Way (1993) е друг криминален филм, този път с Ал Пачино и остава един от най-възхваляваните филми на Де Палма. Голям негов хит през 1996 е адаптацията на телевизионен сериал Mission: Impossible с Том Круз. Snake Eyes (1998), трилър върху темата за политическото убийство е нещо като разочарование според критиците, а последвалите Mission to Mars (2000) и Femme Fatale (2002) също останаха недоразбрани.

С оглед на посоченото дотук можем да кажем, че кариерата на Де Палма е наситена с редуване на върхове и спадове в кинематографичния му път. Това се потвърждава донякъде и от противоречивото отношение на критиката към неговите филми и особено към The Black Dahlia (2006) напоследък. Въпреки това той си остава един от малкото истински касови холивудски режисьори, способни да дадат успех на филм по-скоро със собственото си име и талант, отколкото благодарение на странични фактори. Затова и очаквам следващите му два проекта обявени за 2008 - The Untouchables: Capone Rising и Redacted.

автор: red
 
 
 
26.02.2007
 
 
 
 
 

Мартин Скорсезе триумфира на наградите Оскар

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
В холивудския "Кодак тиътър" се проведе 79-ата церемония по връчването на филмовите награди "Оскар" на Американската академия за кинематографично изкуство и наука, предадоха осведомителните агенции. Преди това Форест Уитакър, Хелън Мирън, Леонардо ди Каприо, Пенелопе Крус, Кейт Уинслет, Мерил Стрийп, Джордж Клуни, Еди Мърфи и още десетки кинозвезди преминаха по червения килим. Актрисите се появиха с бляскави бижута и тоалети от прочути модни дизайнери.

Водещата Елън Де Дженъръс приветства близо 3 500-те гости на шоуто. В продължение на четири часа целият свят тръпнеше в очакване на всяка следваща номинация и награда.

Най-добър актьор стана Форест Уитакър за "Последният крал на Шотландия".

Британската актриса Хелън Мирън спечели наградата "Оскар" за най-добра женска роля, предаде АФП. Мирън получи признанието на американската киноакадемия за участието си във филма "Кралицата", в който играе ролята на кралица Елизабет II.

Американският режисьор ветеран Мартин Скорсезе спечели дългоочакваната награда "Оскар" за най-добър режисьор за екшън-драмата "От другата страна", предаде АФП. 64-годишният Скоресезе е един от най-влиятелните холивудски режисьори. "От другата страна" беше удостоен с "Оскар" за най-добър филм, като изпревари останалите номинирани в категорията - "Вавилон", "Писма от Иво Джима", "Кралицата" и "Полет 93". Филмът взе награда и за най-добре адаптиран сценарий.

Алън Аркин получи "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля във филма "Мис Слънчице". Дженифър Хъдсън в "Мечтателки"взе "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля, съобщи сайтът Oscar.com."

Италианският композитор Енио Мориконе, известен с музиката си към редица филми, получи почетен "Оскар" за цялостно творчество на 79-ата церемония по връчването на най-престижните награди в света на киното, предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Академията за кинематографично изкуство и наука.

Енио Мориконе, известен с музиката си към редица филми, получи почетен
Енио Мориконе, известен с музиката си към редица филми, получи почетен "Оскар" за цялостно творчество

Енио Мориконе е роден на 10 ноември 1928 г. в Рим. За 45 години 78-годишният композитор е написал музиката към повече от 500 филма, но никога не е печелил "Оскар". Енио Мориконе пет пъти е бил номиниран за най-престижното отличие в света на киното - за "Райски дни" /1978/, "Мисията" /1986/, "Недосегаемите" /1987/, "Бъгси" /1991/ и "Малена" /2000/, припомнят агенциите.

Сред най-известните филмови композиции на Мориконе са тези към уестърните на добрия му приятел Серджо Леоне "Добрият, лошият и злият" и "За шепа долари", както и към "Имало едно време в Америка" и "Ново кино "Парадизо"". Негова е и музиката към прочутия телевизионен сериал "Октопод". Миналата година почетният "Оскар" бе присъден на режисьора Робърт Олтман, който почина през ноември, припомнят агенциите.

"Неудобна истина" на бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор спечели "Оскар" за пълнометражен документален филм, съобщи Ройтерс. Наградата се присъжда на продуцентите Лорънс Бендър и Лори Дейвид, както и на режисьора Дейвис Гугенхайм.

Лабиринтът на Пан" на мексиканския режисьор Гилермо дел Торо бе удостоен с награда за най-добра сценография и най-добър грим. "Оскар" за монтаж на звукови ефекти взе "Писма от Иво Джима", "West Bank Story" грабна отличието за късометражен филм. Наградата за късометражен анимационен филм отиде при "The Danish Poet".

Черната комедия "Мис Слънчице" получи "Оскар" за оригиналния сценарий на Майкъл Арнд, съобщи сайтът oscar.com. Лентата е носител на отличията на американските гилдии на продуцентите, на филмовите актьори и на сценаристите. Той е отличен също с наградите "Сезар" за най-добър чуждестранен филм, както и с "Независим дух" за най-добър филм. Нискобюджетната комедия, рижисирана от Джонатън Дейтън и Валери Фарис, проби на кинофестивала "Сънданс".

Лентата "Мис Слънчице" ни запознава с противоречивото семейство Хувър: дядото смърка кокаин, бащата Ричард е мениджър, който проповядва личната мотивация, чичото Франк се възстановява след неуспешен опит за самоубийство, предизвикан от раздялата с приятеля му, синът Дуейн е последовател на Ницше, който е дал обет за мълчание, а малката Олив е дебеличко момиченце с очила, което мечтае да бъде красиво.

В продължение на четири часа целият свят тръпнеше в очакване на всяка следваща номинация и награда
В продължение на четири часа целият свят тръпнеше в очакване на всяка следваща номинация и награда
Майката Шерил просто не успява да излезе на глава с всички тези чешити. Когато късметът сполита Олив и тя е поканена да участва в конкурса "Мис Слънчице" в Калифорния, където конкуренцията е сериозна, всички се натоварват на ръждясалия бус фолксваген, за да я придружат за нейния дебют, след три щури дни пълни със забавни изненади.

Лентата "Животът на другите", Германия, спечели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм.

Останалите "Оскари"-и бяха разпределени както следва: за операторско майсторство -"Лабиринтът на Пан"; за монтаж - "От другата страна"; за песен към филм - "I Need to Wake Up" от "Неудобна истина"; за оригинална музика - "Вавилон"; за пълнометражен анимационен филм - "Веселите крачета"; за късометражен документален филм - "The Blood of Yingzhou District"; за късометражен анимационен филм - "Датският поет"; за късометражен игрален филм - "West Bank Story"; за визуални ефекти - "Карибски пирати: Сандъкът на мъртвеца", за монтаж на звукови ефекти - "Писма от Иво Джима"; за звуков мишунг - "Мечтателки"; за грим - "Лабиринтът на Пан"; за костюми - "Мария Антоанета".

източник: actualno.com 

Пълният списък с наградените може да видите тук!

 
 
 
26.02.2007
 
 
 
 
 

Backup - Да си припомним Memento

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Memento - една от перлите на независимото кино
Трябва да вярвам, че светът продължава да съществува когато затворя очите си.

Какво ако не можехте да си спомните какво се е случило само преди няколко минути? Какво ако най-доброто на което можете да разчитате са снимки правени с Полароид и собствените си записки? А нещо което е изключително важно за вас трябва да татуирате върху собственото си тяло, за да не го забравите. Като например че трябва да намерите убиеца на съпругата си... Ако не се спомняте кой сте може ли да се събудите някой друг? Добре дошли в света на Leonard 'Lenny' Shelby, където какво правиш за момента е по важно от всичко останало, защото след малко няма да си спомяш какво се е случило.
 
 
Монтажът е изключително важна част от филма. Начинът, по който е показано развитието на сюжетната линия е уникално. Филмът е накъсан на 15 минутни откъси които са показани на зрителя в обратна последователност. По този начин във всяка една сцена зрителят е поставен на мястото на главния герой. Публиката не знае какво се е случило преди това, за да доведе до ситуацията която наблюдават в момента. Точно както Lenny във филма те са заставени да “страдат” от загуба на паметта.
 
 
Актьорската игра е другa силна страна на Memento. Гай Пиърс (L.A. Confidential) в ролята на централния герой на историята, изнася филма на раменете си с блестящата си игра. Младият австралиец със сигурност вече е забелязан в Холивуд, и с този филм затвърждава реномето си на много добър актьор. Неговото участие в Memento, заедно с вече споменатия уникален монтаж на филма са главните причините тази продукция да е толкова успешна. Кери-Ан Мос (Matrix) също се справя подобаващо в своята роля, въпреки че тя е само поддържаща. Като цяло добър подбор на актьорския колектив.
 
 
И не на последно място трябва да споменем и сценарият на Memento (с номинация за Оскар.) Когато Кристофър Нолън научава от брат си идеята за неговия разказ, той решава че това би бил интересен сюжет за филм и написва сценария по времето когато брат му пише своят разказ. Похвално изпълнение при неговия дебют, не само по отношение на сценария, но и при режисурата му на филма. Радващо е човек да забележи появата на нови лица в независимата индустрия които оставят трайно впечатление още с първата си продукция. Аз лично с интерес ще следя кариерата на новопоявилия се талант.
 
 
Memento успешно успява да развие няколко философски идеи по време на развитието си. Имаме ли нужда да вярваме, че светът продължава да съществува когато затворим очите си? Колко достоверни са всички наши спомени? Може би главният герой е прав когато казва, че паметта не е най-надежното нещо, всеки един от нас запомня нещата по свой собствен начин така както той вярва че са се случили.
 
 
Memento e от този тип филми, които ти влизат в главата, и упорито отказват да излязат от там поне в продължение на няколко дни. Аз например твърдо бях решил че покупката на Полароид е необходимост, а намирането на най-близкото студио за татуировки е желателно. Успехът на този филм обаче се крие и в още нещо. Това е една от малкото независими продукции които успяват да се издигнат над определен кръг любители на независими филми и да привлекат по-широка аудитория. Причината за това е, че въпреки, че Memento е донякъде различен от това което зрителите са свикнали да гледат, той не е толкова странен (като например Дейвид Линч или Стенли Кубрик), че да остане неразбран от широката публика.
 
 
 
Горещо ви препоръчвам да гледате филма (особено ако не сте го направили досега), защото тази продукция със сигурност ще остави трайна следа във вашето съзнание.
 
автор: red
 
 
 
22.02.2007
 
 
 
 
 

Кристоф Ган - символът на модерното френско кино

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Някои режисьори променят революционно света на киното подписваки се под творби от нов жанр, засягайки неизследвана тема или само предлагайки формалистичен ефект, невиждан досега. Жан Люк Годар е един от тези режисьори, или по-скоро Ларс Фон Триер.
 
Кристоф Ган се занимава с променянето не на съществуващото кино, а по-скоро с погледа на самия зрител върху киното. Това означава, че в началото на 80-те години, той поема защитата на определен тип филми – презряни от “затворения дух“ на част от елита на френската интелиганция. Тъй като нищо не се създава случайно, още по-малко обществените феномени, Кристоф Ган може да се гордее, че е един от “ виновните “ за повторното въздигане на забравените ценности на тази форма на киното : спектакълът.

Още от детството, младият Кристоф има буйна страст към киното, още повече когато почти невръстен открива филма на Брайън Де Палма Phantom Of The Paradise. От този момент киното се превръща в негов живот, а желанието да бъде режисьор – единствена амбиция. Имайки шанса да живее в Южна Франция, той посещава всяка година филмовите прожекции на фестивала в Кан. С интерес следи пълнометражните продукции на творците от които винаги се е възхищавал : Кроненбърг, Ромеро, Ардженто, Хупър, Ферара.
 
За него това е истински шок и оттогава започва  да “поглъща“ филми до забрава, жонглирайки между местните киносалони в опити да изгледа всяко едно предложено заглавие, дори и тези, прожектирани отвъд италианската граница, рядко разпространявани във Франция. Изгражда си вкус към творбите от “по-долна класа“, в частност horror филмите, а също така и към кунг–фу жанра, който току що е започнал да навлиза в родината му. Но познанията му на киноман не са достатъчни, за да продължават да поддържат в него желанието да създава собствени филми. Получава разрешение от родителите си да замине за Париж, за да кандидатства във Филмовата Академия. Приет е на 18 годишна възраст и прави с приятели първи опит за снимане – резултатът се нарича Rhesus Zero и предизвиква усмивки в самото училище, но той не се отказва и продължава в същия дух.
 
Скоро след това реализира истински късометражен филм – Silver Slime (1981), отдаващ почит на италианските майстори на ужаса, Марио Брава и споменатия по-горе Дарио Ардженто. Това е първият повод да бъде забелязан, тъй като филма спечелва награда на Фестивала на Фантастичния филм в Париж (FFF) през 1982 г. За съжаление, завършвайки академията, не намира вече достатъчно финанси, за да продължи работа върху други проекти.
 
 
Далеч от мисълта да се откаже, Ган заема позицията на “защитник на киното от жанра“ и създaва Starfix – първото списание за кино, посветено на презирани във Франция режисьори, като Кроненбърг, Карпентър , Ферара , Вуу. Така на възраст от 22 години той се явява най-младият издател във Франция на подобна печатна медия, като първият брой е посветен изцяло на Сам Рейми. Заедно със своя приятел от детинство Никола Бюкриеф, а също така и с помощта на Франсоа Коняр и Доминик Монрок, Кристофър Ганс създава един истински култ около Starfix, за мнозина фенове, които намират вътре своите вкусове, както и много нови силни ценности. Към края на 80-те години е изморен от редактирането и решава да продължи своята кариера на режисьор. Среща се с продуцента Самюел Хадида, с който обсъждат много проекти за бъдещи филми. Така през 1993 г. се появява The Drowned – първата част от фантастичната трилогия Necronomicon (по произведението на Х. П. ЛавкрафтNecronomicon: The Book Of The Dead). Благодарение на тази творба продуцентите на Crying Freeman виждат в него идеалния режисьор за справянето с трудната адаптация по известния японски manga шедьовър. Ган си присвоява оригиналния сценарий и заснема филма за рекордно кратко време в горите край Ванкувър (Канада).
 
 
Премиерният показ на филма през 1996 г. донася среден брой посещаемост (800 000 зрители), заради твърде дискретната реклама. Преди да се захване с Brotherhood Of The Wolf, Ган работи две години върху Nemo – нов опит за римейк по “Две хиляди левги под водата“, за съжаление без да успее да намери необходимите средства за реализацията му.

За да задоволява нуждите си на киноман лансира колекция от видео касети под label-а “HK“, който прокарва основно азиатско кино и позволява на много режисьори от далечни държави да бъдат “видяни“ във Франция.
 
Последният му реализиран проект се нарича Silent Hill и отдавна е факт, единственото, което ни остава е да го видим, ако вече не сме го направили. А през 2008 ни очаква премиерата на Onimusha, за който ще ви разкажа подробности съвсем скоро..
 
автор: red 
 
 
 
20.02.2007
 
 
 
 
 

Другото лице на Дейвид Финчър

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Не са много режисьорите, които са всепризнати майстори в областта на видеоклиповете. Сред тях се открояват имената на Марк Романек, Уейн Ашрам, Пол Хънтър, Крис Кънингам, Йонас Aкерлънд и..., задължително, това на Дейвид Финчър.
 
Човекът, направил някои от най-култовите филми на 90-те години има богата и изключителна интересна видеография като режисьор. И ако като кинотворец той е изключително популярен, широката публика може би не знае, че Финчър е автор и на много реклами и музикални клипове. В кариерата си е заснел около 25 клипа, които безусловно го поставят в една условна А-лига на майсторите в бранша. На първо време ще спомена само някои от заглавията, които го направиха един от най-изявените творци в територията на кратките музикални филмчета - Vogue, Freedom’90, Jamie’s Got a Gun, Love is Strong… Работил е с хора като Майкъл Джаксън, Роулинг Стоунс, Мадона, правейки някои от най-добрите им клипове изобщо. Той е филмирал почти всички парчета от  албума на Пола Абдул “Forever Your Girl”, налагайки я като секси поп-идол. Правил е два от най-известните клипове на Били Айдъл (“Cradle of Love”, “LA Woman”), снимал е и за Дон Хенли (“The End of the Innocence”), Уолфлауърс (“6’th Avenue Hearttache”) и Стинг (брилянтният “Englishman in New York”).
 
 
 
Въпреки, че предпочита да работи с рокаджии, най-впечатляващите му творби са правени за поп-изпълнители. Сред рок-залитанията му се откроява може би най-добрият клип на Роулинг Стоунс - “Love is Strong”. Това е страхотно визуална петминутка, в която светът е видян през поизкривената призма на една дрогирана девойка (три години след този клип Йонас Акерлънд използва подобна визия за видеошедьовъра на The Prodigy “Smack my Bitch Up”). Клипът е заснет по такъв начин, че зрителят има усещането, че той самият попада в деформирания свят на героинята, щастливо посещаваща концерт на Стоунс. Тук се прокрадва онова особено чувство на нереалност и дори мистика, което лъха от филмите му. Изкривената действителност в “Love is Strong”, пречупена през един замаян поглед, се различава коренно от това, което обикновено въртят по MTV, но въпреки това клипът е сред най-излъчваните за 1995 по музикалната телевизия. Интересната визия, освен напълно оправдана, носи и онази специфична стилистика, която прави нещата да изглеждат добре.
 
Като стана дума за стил не може да не споменем един от най-известните клипове на Джордж Майкъл – “Freedom’ 90”, своеобразен апотеоз на женската красота от времената, в които Джордж още се вълнуваше от такива работи. Налице са всички по-сносни модели от Наоми Кембъл до загатнато-голата Синди Кроуфърд, плюс някой и друг мъж за цвят, които създават една наистина прелъстително-еротична среда, стимулираща воайорството у подрастващите (и не само). Концепцията с тананикащите си песента красав(и)ци е на Джордж Майкъл, но Финчър се намесва с два много съществени момента. Най-напред той се обръща към един от най- известните клипове на Джордж от 80-те - “Faith”, като буквално разрушава разните типични за него атрибути до момента, показани във въпросното филмче- джубокса, коженото яке и пр. По-съществената намеса на Финчър обаче е по отношение на светлината. Заедно с оператора Джеф Кроненуърт той постига невероятно ефектно и естетско изображение. Чрез светлинни петна камерата акцентира върху различни детайли от лицата в клипа, подчертавайки красотата на моделите. Резултатът е дискретно- прелъстяваща петминутка, много фина и повече от стилна. Успехът на парчето и клипа към него е невероятен и напълно оправдан.
 
Най-ценното му качество е, че от него лъха на кино без да има и най-малък намек за сюжет. В това отношение най- добрите работи на Финчър са тези по песни на Мадона. Тя го забелязва като режисьор още през 80-те и го кани да филмира песента й “Express Yourself”. По това време тя вече се е прочула с перфекционизма и лошия си нрав, но Финчър отказва да бъде просто режисьор-изпълнител. Клипът е замислен като своеобразен апотеоз на силната и красива жена, пречупен през много архетипни образи. Финчър предлага нов порчит на тази идея като я разработва чрез преки цитати от класическия филм “Metropolis”. Вследствие се получава един от най- забележителните клипове изобщо- смислен, увлекателен, с постмодерен оттенък, много визуален и много кинаджийски. Усилията на двамата са наградени от MTV с три награди, включително тази за режисура.
 
Вследствие на успеха, двамата работят отново заедно върху клипа, който ще промени светът на видеото завинаги. “Vogue” е преклонение към старите ленти (и Мадона, и Финчър са фенове на нямото кино) и е намигване към “златните години” на Холивуд, когато киното е повече изкуство и по- малко индустрия. Всичко това е постигнато с ретро-визия в черно и бяло, авангардни костюми и невиждана дотогава хореография, показваща на света за пръв път танцът с ръце vogue, дотогава познат само в средите на тъмнокожите американски гейове. Клипът предизвиква невиждан фурор, MTV му дава още 3 награди (отново една от тях за режисура) и е обявен за вторият най-влиятелен клип на всички времена след “Thriller” на Майкъл Джексън.
 
Финчър работи с Мадона по още два клипа, които пък са характерни за сюжетната част на видеотворчеството му. Все пак той винаги е бил кинаджия и разказването на истории е едно от най-изявените му умения. Той заснема “Oh Father” (номинация за Грами за клип на годината)- много силна история за жена, насилвана в различна възраст съответно от бащата и съпруга си, като и този път цитира кадрово американскатa класика - “Citizen Kein”. За последно работи с Мадона по клипа й “Bad Girl”, напрегната и мистична история на една лека жена, наблюдаваща собствената си смърт, която повече прилича на откъс от филм, отколкото на музикален клип. Забележително е участието на Кристофър Уолкън, който също играе в клипа.
 
Същата тематика - леките жени и отношенията им съм мъжете, Финчър разработва за Майкъл Джексън. “Who Is It” e друг поглед върху жените под наем - погледът на мъж, влюбен в проститутка. Зрителят отново има чувството, че е попаднал на някаква част от филм, много интересен и много напрегнат. Тук се усеща отново онази особена, вътрешно- напрегната атмосфера, която витае във филмите му, при това постигната за малко повече от пет минути. Клипът няма очаквания успех, но това в никакъв случай не намалява достойнствата му. Някъде по това време (1993) Дейвид Финчър се обръща окончателно за киното и работи по музикални клипове все по-рядко.
 
 
Все пак не отказал се съвсем от тази си дейност, през 2000-та работи отново с операторa на “Freedom’90” Джеф Кроненуърт върху клипа на Пърфект Съркъл “Judith”. Парчето е заснето веднага след приключване на работата по “Fight Club” и това се усеща - въпреки краткия период, в който е заснет заради турнето на групата. Клипът носи подчертания стил на Финчър, с много приглушена светлина, преливащи мрачни сенки и носещи усещане за нереалност специални ефекти, които са използвани за постигане на подобна атмосфера в “Fight Club” и “Seven”.
 
Така или иначе той е все тъй гениален, както във филмите, така и в клиповете си, и можете да сте сигурни, ще е наоколо още много дълго време. Което лично мен много ме радва...
 
автор: red 
 
 
 
19.02.2007
 
 
 
 
 

Началото на триизмерното кино

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
За триизмерното кино с очила

През 1838 г. Чарлс Уитстон изобретява първия в света уред за стереоскопично виждане, базиран на теориите за перспективата, съществуващи още от Ренесанса. Неговото изобретение слага началото на нова ера във фотографията, а именно триизмерната фотография. Тя се основава на факта, че лявото и дясното око виждат обектите под различен ъгъл. Двете изображения се комбинират от човешкия мозък и му позволяват да усеща дълбочината и разстоянието. Този ефект в киното се постига чрез заснемане на сцените едновременно от две камери, намиращи се на разстояние една от друга, колкото е разстоянието и между очите на човек. При прожектирането на филма двете изображения се разделят чрез използването на специални очила, които позволяват на едното око да вижда изображението от едната камера, а на другото - от втората камера.

За nWave Pictures Distribution

nWave Pictures е най-големият производител и дистрибутор на триимерни филми с очила. Компанията е основана през 1994 г. Две години по-късно се ориентира към триизмерното кино, а през 1997 г. реализира по екраните своя първи филм - Thrill Ride. Той престоява в бокс-офис класацията на Variety рекордните 71 седмици! Неговият успех стимулира nWave Pictures да навлезе решително в новия формат на бързо развиващия се пазар на триизмерното кино. Второто заглавие, което пуска фирмата на екран, е Сблъсък в трето измерение, донесъл в САЩ бокс-офис от 37 млн щ.д.. Оттогава общите приходи, реализирани от прежекция на триимерни филми с очила и произведени от nWave Pictures са над 70 млн щ.д. за 4 години! Общият брой зрители на триизмерни филми с очила на nWave Pictures: около 15 млн души в 26 държави (вкл. България) за 4 години! Други заглавия на компанията са Приключенията на извънземните (с бокс-офис в САЩ от 14 млн щ.д.) и Замъкът на духовете (с бокс-офис в САЩ от 16 млн щ.д.).

Официален сайт на компанията: nwave.com
 
автор: red

 
 
 
19.02.2007
 
 
 
 
 

Независими режисьори ще снимат филми за мобилни телефони

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
По информация, публикувана в International Herald Tribune, следващата седмица GSM Асоциацията ще разпространи безплатна колекция от късометражни филми, предназначена специално за мобилни телефони.

Идеята е да се разнообрази мобилното мултимедийно съдържание, а режисьорите, които са ангажирани с тази задача са избрани специално от Робърт Редфорд, кинематограф и директор на Sundance Institute и едноименния киновестивал.

Първият късометражен филм продуциран за целта е от Valerie Faris и  Jonathan Dayton, семейната двойка, която режисира Little Miss Sunshine и ще може да се гледа на всички телефони пригодени за видео възпроизвеждане. Цялата колекция ще бъде представена на 3GSM World Congress - най-голямото изложение за GSM-и и мобилни услуги от трето поколение.

Досега видео показът за мобилни телефони бе ограничен до съществуващи филми и ТВ програми, но вече е заложен стартът за мултимедийно съдържание, продуцирано специално за двуинчов дисплей.

"Ако мобилният телефон и услуги могат да създадат нов вид общност, това ще бъде изцяло положително. Страхувам се по-скоро за частичната изолация, която донесоха компютрите и iPod-те", казва Valerie Faris.

"Това, което е най-хубавото на филмите, е че можеш да ги споделиш с публиката. Идеята, че хората ще обменят и споделят тези кратки филмчета със своите приятели бе най-вдъхновяваща за нас."
 
източник: MarketingVOX

 превод: red

 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

В анфас - Мики Рурк

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Филип Андре Рурк
Рождена дата: 16.09.1956г. ( Schenectady, New York )

Едва ли има някой, който да не е се възхитил поне за миг от творчеството на Мики Рурк. Този актьор е харизматична личност, носеща силен емоционален заряд. От мнозина журналисти и филмови критици Мики е обявен за "лошото момче" на Холивуд, но това не му пречи да бъде емблематична фигура за съвременното кино.

Преди да посвети енергията си на актьорското майсторство, негови призвания са бейзбола и бокса. От 11 до 18 годишна възраст се занимава професинално с бокс, като имa 8 победи пред публика в Европа (6 от тях са knock out). Някъде по това време Мики посещава и първите си класове по драма в малко студио в Ню Йорк. Постепенно това ново влечение се превръща в първостепенна страст, но, както ще видим, на приливи и отливи.

Рурк започва кариерата си през 1979г. с участие във филма 1941 (реж. Стивън Спилбърг). Следващата му малка роля е в Heaven's Gate (1980). Още след изпълненията си в Body Heat (1981) и Diner (1982), Мики е забелязан и оценен като талантлив млад актьор.

Следват няколко успешни роли под режисурата на Майкъл Чимино в The Year Of The Dragon (1985); съвместно с Робърт Де Ниро в Angel Heart; BarFly (по сценарий на Чарлз Буковски) на Фр. Ф. Копола и др. Всички тези превъплъщения го утвърждават като истински прогресивен и емоционален творец. В личен план у Мики назрява едно скрито възмущение и неодобрение от филмовия бизнес като цяло. Той не одобрява начина на работа, предлаган му от холивудските студия. Този проблем ясно изпъква след снимките на 9 Weeks (1986) с участието на Ким Бейсинджър. Тази творба става абсолютен комерсиален хит,въпреки неистовите опити цветовете да бъдат възможно най-мрачни.

Тук е и промяната у Мики Рурк, той се докосва до блясъка на славата, но това не е по негово желание. Медиите се превръщат в негов враг номер едно, а той в отговор се завръща към боксирането. В професионален план кариерата му се ориентира с малки изключения предимно към малкия екран, откъдето и ни е добре познат. В периода 1990- 2000 той снима култови заглавия като White Sands (1992); Bullet (1996); Thursday (1998); Bufallo 66 (1998). Всички тези творби са пленителни по свой собствен начин, а нюансите, които Мики придава на своите роли са най-неочаквани и неподражаеми. Ако трябва графично да изобразим кариерата на Рурк, най-удачния вариант би бил спирала. Независимо от творческите върхове, които достига в професионален план, в личния си живот Мики все повече се затваря вътре в себе си и не допуска никаква външна намеса по какъвто и да било повод.

За наша най-голяма радост неотдавна го наблюдавахме в The Pledge, на Шон Пен. В този филм Мики партнираше на Джак Никълсън, а историята бе за полицай пред пенсия, който дава обещание на млада майка да залови убиеца на невръстната й дъщеря (ролята на самия Мики вярвам си спомняте много добре…) И това далеч не беше всичко. Напук на някои критици, които бързаха да обявят залеза на кариерата му, през 2002 г. Мики се снима в The Spun. Този проект бе обявен за американския отговор на Trainspotting, режисиран не от кого да е, а от Йонас Акерлунд (снимал клиповете на Мадона - The Ray Of Light и Music). А за участието му в Sin City (2005) мисля, че няма нужда да коментирам, прекалено прясно е и още пред очите ни.. 

Какво да очакваме от Мики през тази и следващата година:

The Night Job (2007); Killshot (2007); Sin City 2 (2008)

 

Интервю

Предлагам ви част от едно интервю с Мики Рурк, публикувано във Fashion Magazine, в което актьорът дава отговор на въпросите, които най-много ни вълнуват.

Защо предадохте актьорската игра заради бокса?
Започнах да мразя да играя, дори започнах да мразя себе си заради това. Не можех да се преборя с факта, че в крайна сметка всичко опира до бизнес. Когато взимах първите си уроци по актьорско майсторство, бях ентусиаст и ми допадаше чистотата на това изкуство. Дори и не предполагах за жестоката конкуренция и кариеризъм в лошия смисъл на думата.Не спря да ме дразни фактът, че най-важното в този бизнес са непрекъснатите сравнения кой бил по-добър, кой издухал еди-кого си от класацията, кой достигнал най-високия връх и т.н. Бях наистина наивен и неподготвен да се справя с тази професия, по-точно да я приема като бизнес. Това ме накара да бъда гневен и нервен, отне ми седем години да разбера, че наистина на никой не му пука за изкуството, а всички държат само на парите и славата. Когато това наистина ми стана ясно, имаше само едно нещо, което можех да направя и то беше да се върна на боксовия ринг.

А помогна ли Ви боксирането на актьорската игра?
След като изпълняваш толкова много и различни по съдържание роли, ти един вид тестваш своя мозък, своите чувства. След всеки филм се питаш: "Господи,наистина ли съм такъв?" Това може би е заради мястото, от което идвам, там трябваше да се подлагам на проверка често - непрекъснато едва ли не. Всъщност не намерих никакъв друг начин да го постигам извън бокса освен с актьорската си игра.

С тези две ваши дейности, концентрират ли се хората прекалено много върху личния Ви живот?
Вероятно е така. Осъзнах,че моето име далеч не е гаранция за печеливша ситуация. Исках боксирането да е нещо лично, един може би лош навик. Но се появиха толкова много задници, които ме предизвикват - телевизионни звезди, журналисти, радиоводещи - всеки идиот в града. Заповядайте, срещнете ме на алеята в паркаи аз ще се бия с вас. Но не вашето име ще излезе на хартия, това имам предвид. Правил съм много грешки, говорил съм повече отколкото трябва и съм заплащал цената. Бях наивен и си мислех, че дори и ако непрекъснато воювам, в крайна сметка ще спечелят моите актьорски способности.

Да воювате, но срещу кого?
Срещу пресата, филмовите студия. Не гледам на работата си като на бизнес, а като нещо, което мога да свърша, да поднеса и то по-добре от всеки около мен. Тук идва голямото разминаване, пресата само чака мой филм, който да се представи по-слабо финансово и е готова да ме унищожи. А това не би се случило с големите успешни звезди в момента - Шварценегер, Сталоун, Ван Дам - те са бизнесмени. Никой не би им държал сметка - всичко се е превърнало в предварително уточнена сделка. Всъщност това винаги е съществувало, но аз не съм го разбирал, когато се учех да играя.

Споменахте Шварценегер и Сталоун - че са се превърнали в бизнесмени и са капитализирали способностите си?
Предполагам, че са били подготвени да се справят с тази страна на нещата. Сталоун беше един хората, които считах за приятели. Той често ми казваше: "Забрави изкуството", но аз не слушах. Обясняваше ми, че всичко е бизнес - печалба. Така и не се съгласих, но сега признавам, че е бил прав.

Коя е най-ниската точка във Вашата кариера?
Когато заснех Barfly (Муха на бара), известно време не виждах друга роля, с която да се слея психически и физически. Бях изстискан. Не от наркотиците или алкохола, просто бях съсипан, пречупен. Страхувах се да продължа. Развих фобия, не можех да напусна дома си, да се кача в колата, за да отида на работа. Бях ужасен. Тогава изгубих вяра във всичко.

Приятно ли Ви е да снимате нискобюджетни филми като Barfly?
Може би това дава свобода върху изпълнението. Ще ви кажа истината. Най-вече ми липсва работата с момчета като Майкъл Чимино, Алън Паркър и Тони Скот. Вярно е, че в техните продукции има малко повече финасови средства, но пък там актьорската свобода наистина е най-голяма.

Какво беше усещането да работите с Тупак Шакур? (партньор на Мики в Bullet)
Той играе ролята на моето възмездие, нямаше никакво триене, просто използвахме енергията,която беше повикана. Тупак също е един от хората с "репутация". Нямам представа дали се е учил да играе, но беше инстинктивен, на моменти неконтролируем. Познавам го отпреди, а когато разбрах, че ще снимаме заедно си казах: "Това копеле наистина би дръпнало спусъка..." Беше ми много приятно да работя с него. Това е нещо, което само двама мъже могат да разберат.

Кой е сър Еди Куук, който участва като съ-сценарист в Bullet?
Никога не използвам името си, когато пиша, използвам псевдонима сър Еди Куук. Като малък бях арестуван за обир на бонбони и сладкиши от един киносалон и това беше единстеното име, което можех да напиша правилно. Така и свикнах с него.

Религиозен ли сте?
Да, католик съм и винаги съм се молел. Никога не ходя на църква и затова постоянно се чувствам виновен. Може би щях да го правя, ако хората не бяха там.

автор и превод на интервюто: red

 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Филмовата критика и Curse Of The Golden Flower

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Ще ви дам един пример как кино критиката понякога руши имиджа на иначе успешни продукции като се базира на откровена догматика. Именно от такива съображения предпочитам филмовите ревюта и мнения на киноманиаци, насочени към такива като тях самите.
 
А вие какво мислите по въпроса за професионалната филмова критика и на какви източници се доверявате за да формирате своя кино вкус? Ще се радвам да коментирате тук или във форума.
 
Филмовата лента The Curse Of The Golden Flower или "Проклятието на златното цвете" на режисьора Джанг У-Моу бе показана наскоро по екраните на Китай и САЩ. Продукцията струва около 45 милиона щатски долара и е обявена за най-скъпата в китайската кино-история.

Независимо от огромния бюджет критиците твърдят, че сюжетът издъхва и смятат, че досегашната му доходоносност се дължи единствено на грандиозните масови сцени и екзотичните локации на снимане, луксозните декори, сензационната кинематография и показа на женски бюстове.
 

Sina Net - китайски новинарски уебсайт, публикува статията "Американските главни медии аплодират радушно „Проклятието на златното цвете" на Джанг". В статията се казва: "Американските главни медии, като Time, The New York Times, The Washington Post и The Los Angeles Times показват рядък ентусиазъм и почит към продукцията на Джанг."
 
От друга страна, китайският вестник Xinmin Evening News цитира 84-годишният и добре известен в Китай режисьор Шие Жин: "Не искам да гледам „Проклятието на златното цвете”. Един филм се смята за добър само когато получи световно признание. Този филм сега е обект на много критика. Китай не може да си позволи да продължава да създава филми с такова [лошо] качество.".

Репортажът съобщава, че докато коментирал филма, Шие станал емоционален. "Повечето от актрисите показват половината от гърдите си по плакатите на филма и трейлъра му. Кой в действителност го е грижа за качеството и бъдещето на филмите от Китай?" – казва развълнуваният Шие - "Има стотици милиони селяни, които не могат да си позволи да гледат дори един филм на десет години; защо вместо за този проблем, вие медиите говорите за "Проклятието на златното цвете"?
 
 
Йе Дейинг, друг прочут китайски режисьор, публикува две статии в своя блог, критикувайки филма. Той пише: "В съзнанието ми изплуваха следните думи, след като гледах филма - злонамереност, неграмотност, изопаченост, поквареност, анти-нравственост, анти-човечност и екстремална бруталност."

На 29 декември в статията "В името на забавлението – Проклятието на златното цвете" Йе пише: "Гледайки този филм, аз почувствах опасния умисъл, скрит зад демонично красивата повърхност. Те открито излагат на показ своята животинска природа за да отправят предизвикателство към човешката нравственост. Няма да е преувеличение ако кажа, че създателят на този филм е демон. Основавайки се на човешката етика, социалната съвест и нуждата от религии, политичност и справедливост, ние не би трябвало да прощаваме на което гледаме днес - позволявайки работата на един демон да се разнесе по цял свят. Това е един отровен филм, който унищожава духа ни, руши добродетелите ни и потъпква нашето великодушие."
 
На 1-ви януари, в статията си "Отново за Проклятието" той пише: "Сюжетът не е нищо повече от едно противно на човешката природа кръвосмешение, с нямащо край кърваво насилие и дръзко рекламиране на престъпленията. Не съдържа нито справедливост, нито надежда, нито светлина."
 
Ще оставя темата отворена като кажа, че само истината, както винаги е някъде по средата..
 
 
Официален сайт на "The Curse Of The Golden Flower
 
използвани са материали от epochtimes.com
 
автор: red
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Раздадоха Британските филмови награди (BAFTA)

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
На церемония в Кралската опера в Лондон на 11 февруари бяха раздадени британските филмови награди BAFTA. Като най-добър филм на годината бе отличен "Тhe Queen", а изпълнителката на главната роля Хелън Мирен (Helen Mirren) получи приза за най-добра актриса.

Кралската тема бе уважена с още три награди, присъдени на филма "The Last King of Scotland" -  за адаптиран сценарий, за най-добра мъжка роля и за филм с изключителен британски принос към киното.

"Казино Роял" получи само една награда - за звук, а голямата изненада бе лентата "Pan's Labyrinth", взела 3 награди, включително и за най-добър чуждоезичен филм.

Британската акедемия за филмово и телевизионно изкуство (British Academy of Film and Television Art - BAFTA) е открита през 1947 г., като получава днешното си име през 1976 г. Дълги години Академията връчва статуетките с форма на театрална маска през май. Едва от 2002 г. ежегодната церемония се провежда през февруари - в сезона на наградите "Оскар".

Пълния списък с наградените може да видите тук!

по материали от avtora.com и bafta.org

 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Маймуни през зимата (от 9 февруари в кината)

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

режисьор: Милена Андонова
продуцент Невена Андонова
сценаристи: Мария Станкова и Милена Андонова

жанр: Драма
година: 2006
производство: България
ФК "Провентус", "Татфилм" - Германия
времетраене: 111 мин.

с участието на: Диана Добрева, Бонка Илиева-Бони, Ангелина Славова, Сава Лолов, Валентин Танев, Филип Трифонов, Стефан Мавродиев, Адриана Андреева, Асен Блатечки

Със специалното участие на Мартина Вачкова и Тончо Токмакчиев

 

Филмът Маймуни през зимата е за копнежа към щастие, за огромното желание да го постигнем и за цената, която плащаме, за да го задържим. Във филма се преплитат една в друга историите на три млади жени, разделени от своя социален статус, бит и епоха. 


Началото на 60-те години на миналия век. Дона е бедна циганка, потънала в приказен романтичен свят, в който иска да включи и мъжете, които среща, независимо от това колко те са далече от тази романтика. В реалния живот, обаче, връзките й оставят само спомени и извънбрачни деца. Тя ще трябва да избере между сигурността на децата си и мъжа, който най-сетне я е приел...

Началото на 80-те. Лукреция е болезнено амбициозна, отлична студентка по право, бореща се за своя житейски успех. Оказва се, обаче, че ще трябва да се бори и за любовта си. Той е французин и може да й даде щастие, каквото тя не е и сънувала. Когато цинично пресметната бременност от друг мъж заплашва да заличи мечтите й, Лукреция взима потресаващо решение...
 
2001. Тана има всичко – щастлив брак, красив дом, стабилност. За нея, обаче, истинското щастие е в това да има дете – единственото нещо, което влюбеният й съпруг Лазар не може да й даде. Тана решава да намери сама изход от ситуацията и с това предопределя съдбата на любовта им... Дона, Лукреция и Тана звучат като три куплета на един сонет – всяка със своя живот, всяка със своите амбиции, и трите извън ограниченията на своето време.
 
Българската зима свързва техните истории – разделени от десетилетия, замръзнали в своите най-силни житейски моменти. Като три замръзнали въздишки..
 
По материали от Van Kris Films
 
автор: red
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Пътят към Оскар 2007

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
На 23 януари бяха обявени номинациите за най-престижните филмови награди "Оскар".
 
Мюзикълът "Dreamgirls" се очертава като фаворит с осем номинации. Филмът ще участва в надпреварата за най-добра поддържаща мъжка роля, за най-добра поддържаща женска роля и др., но не и за най-добър филм или главна роля, съобщи Reuters.

Със 7 номинации за наградите на Академията е мултинационалната драма "Babel", а испаноезичната лента "Pan's Labyrinth" и филмът за британските кралски особи "The Queen" ще се състезават в 6 категории.

В категорията най-добър филм на годината се конкурират "От другата страна", "Babel", "Letters from Iwo Jima", носителят на "Златен глобус" за най-добра драма "Little Miss Sunshine" и "The Queen".

За режисьорския приз се борят мексиканецът Алехандро Гонзалез Иняриту за филма "Babel", Мартин Скорсезе за "От другата страна", Клинт Истууд за "Letters from Iwo Jima", британският режисьор Стивън Фриърс за "Тhe Queen" и Пол Грийнграс за "Полет 93".

За най-добър актьор журито ще трябва да избира измежду Леонардо Дикаприо, Раян Гослинг, Питър О'Тоул, Уил Смит и Форест Уитъкър. При жените конкуренцията ще бъде между Пенелопе Круз, Джуди Денч, Хелън Мирен, Кейт Уинслет и Мерил Стрийп .

Наградите "Оскар" се връчват за 79-ти път. Церемонията ще се проведе в холивудския "Kodak Theatre" на 25 февруари и ще бъде излъчвана на живо по телевизия ABC.

Пълен списък с номинациите за "Оскар" 2007 можете да намерите тук.
 
източник: avtora.com
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Apocalypto от Мел Гибсън

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
Студио: Icon Productions/Touchstone Pictures
Жанр: Action, Adventure
Режисьор: Mel Gibson
Сценарий: Mel Gibson, Farhad Safinia

"Великите цивилизации не могат да бъдат надвити отвън, докато не се разложат сами  отвътре."
(У. Дюран)
Ако още не сте видяли този визуален шедьовър, сега е момента да го съпреживеете и то на кино. 

Носителят на Оскар® Мел Гибсън ("Страстите Христови", "Смело сърце") ни поднася спиращо сърцето митично екшън-приключение, разказващо за бурните последни години и краха на някога великата цивилизация на маите. Когато мирното съществуване на един мъж бива брутално потъпкано от безмилостни нашественици, той поема на обречено пътуване към свят, управляван от страх и потисничество, където го очаква неизбежна смърт.
 
 
  
Чрез неочакван обрат на съдбата и подтикван от любовта към изгубеното си семейство, той ще предприеме отчаяно бягство към дома и спасяването на своя идиличен начин на живот.

Най-любопитното около филма е, че актьорският екип е съставен изцяло от местни жители, които не са заставали никога пред камера, а репликите по сценарий са преведени на оригинален майски диалект. Няма да ви давам повече hints, купете си билети и направете едно дружно посещение на някое от кината.
 
автор: red
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

The Fountain от Дарън Аронофски

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Студио: 20th century Fox/Warner Bros. Pictures
Жанр: Sci-Fi, Drama

Режисьор: Darren Aronofsky
Сценарий: Darren Aronofsky, Ari Handel
Участват:  Hugh Jackman, Rachel Weisz, Ellen Burstyn, Sean Gullette, Sean Patrick Thomas, Donna Murphy
Официален уебсайт: TheFountainmovie.com
Премиера в България - 9 март 2007 

Дарън Аронофски (Requem For A Dream, Pi) ни предлага своето ново приключение. Новият му епос е пътуване в търсене на безсмъртието, от "дървото на живота", намерено в Централна Америка, през три различни века към прераждането и безграничната любов. Вярвам, че повечето от вас, (както и аз) очакват с голяма тръпка това заглавие, чиято премиера в България предстои съвсем скоро.
 
 
Няма начин някой, който е гледал предишните творби на Аронофски да не се е впечатлил от нестандартния му стил на снимане, невероятните обрати и напрежение и най-вече от пропиващата се във всеки фрейм драма. Затова нека стиснем зъби и потърпим още малко докато този quest ни замае главите.


Hardly recommended..

автор: red

 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

Питър Джаксън и Кинг Конг - На границата между реалността и абсурда..

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ
16-ти декември 2006 бе специален за всички, които обичат да зареждат въображението си чрез магията на киното, а поводът беше световната DVD премиера на Кинг Конг на Питър Джаксън, за Universal Pictures. Появата на DVD с отпадналите сцени от филма и много допълнителни екстри подейства като магнит за привържениците на уникалния стил на визуализиране, който новозеландецът влага в своите проекти. Съвсем закономерно и моите сетива изсмукаха всеки кадър от „кино-виртуалната реалност”, в която попаднах, докато изживявах завръщането на това класическо приключение, този път на малкия екран.

За пореден път Питър доказва, че е най-добрият разказвач на филмови приказки към момента, специалните ефекти на WETA са „най-плътни”, а Конг е по-истински и жив от всякога. Тук някои от ценителите на Dead Alive/Brain Dead, Bad Taste и Heavenly Creatures сигурно биха си задали въпроса: Това ли е истинският стил на Питър Джаксън или той до някаква степен е „насочван” от очакванията на филмовите производители и зрителите, свързани със статуса му на най-известен, талантлив и скъпоплатен кинорежисьор? Всъщност истината, както винаги е някъде по средата. От една страна, бюджетът на свръхпродукция като Конг гарантира пълната свобода пред фантазиите на киноавтор като Джаксън, но от друга - бляскавият резултат е осезаемо комерсиализиран. Свидетелства за това могат да се открият в някои моменти от сценария, при избора на изпълнители за основните роли и в „дозирането” на специалните ефекти.

Ако за зрителите от 1933 историческият контекст не е имал нужда от детайлно обрисуване, то в настоящата версия, без разкриването на мрачната действителност на Ню Йорк и „Голямата депресия”, не бихме разбрали така ясно мотивацията на героите и техните действия. Въпреки контрастното интро и постигнатата автентичност на града, до стъпването на Skull Island, следват излишни диалози и моряшки хумор, които не спомагат много за опознаването на героите в дълбочина, но правят изложението твърде достъпно за всички възрасти. Дори основна сюжетна линия като отношенията между Джак Дрискол (Ейдриън Броуди) и Ан Дароу (Наоми Уотс), през първата част от филма остава на заден план.
 
 
Изборът на Наоми за ролята на Ан е перфектен във всяко отношение, но решението Ейдриън Броуди и Джак Блек да изиграят Джак Дрискол и Карл Денъм, сякаш не е най-удачното. Въпреки, че и двамата актьори се справят чудесно, присъствието им в кадър просто се разминава с интуитивната представа за техните персонажи. И ако Броуди донякъде се вписва в идеята за „неочакван героизъм”, то истинското притеснение идва от възможността, някъде във филма да видим Джак Блек с въображаема китара в ръце.

Пренасищането с поразителни визуални ефекти малко или много ни отдалечава от онова истинско усещане за нещо реално и преживяно. В лентата на Мериан Куупър от 1933, на Skull Island моряците са преследвани от кръвожаден бронтозавър, докато тук първоначалната идея е заменена от нещо, което може да се нарече „бясно препускане сред стадо от гигантски тревопасни динозаври, подгонени от няколко велосираптъра”. Въпреки невероятния реализъм, тази сцена повече ме натоварва отколко развихря въображението ми. Прословутата битка на Конг с тиранозавър-рекс, която тук е „разширена” на рубикон с цяло семейство тиранозаври, предизвиква възхищение пред възможностите на WETA, но не подсилва особено сериозното изпитание, заложено в оригиналния сюжет.
 

Все пак можем да „оправдаем” Джаксън за „дигиталните му увлечения” с изискването на Universal продукцията да бъде възможно най-зрелищна. Те са блед фон на работата по пресъздаването на гигантската горила и цялостното й екранно присъствие. Като движения и мимики, Кинг Конг е максимално реалистичен, а погледът му ни кара да го възприемаме като човешко същество. Но същинските аплодисменти отиват за дуета Конг - Наоми Уотс, който окончателно вдъхва живот и чуства в CGI-героя и го превръща в най-пленителния дигитален персонаж, който киното познава.
 
Затова, можете да бъдете спокойни - Конг със сигурност ще Ви помете (в случай, че това още не е станало), а „завръщането към корените”, което лъха от Halo и The Lovely Bones, (предстоящи проекти на Питър Джаксън за 2007), показва, че той няма да спре дотук, а ще продължи да прави кино, което показва света около нас в екстремни условия - между реалността и абсурда..
 
автор: red
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 
 

За блог Визия®

 
red
ИЗВЪН ЛИНИЯ

Посвещавам блога ВИЗИЯ на "седмото изкуство" с идеята да предлагам на всички loop-ъри, един необикновен поглед върху филмовия свят.

Ще се постарая редовно да публикувам информация и авторски материали за филмови събития, които ме/ви вълнуват, както от гребена на комерсиалната вълна, така и от света на авангардното и независимо кино. Но най-вече ще се радвам когато тези материали ви допадат и предизвикват коментари и оживени дискусии.
 
Нека заедно открием невидимото с един поглед..  
 
 
 
 
 
16.02.2007
 
 
 
 


Фестив алът за късом...


:: Future Shorts - Програ ма ...


Кой ще се бори за 80-и...
 


Днес старти ра 21-то и...


Future Shorts търси българ...


Раздад оха телеви зио...
 


Филмът "Игр а" н...


Кристо ф Ган - символ ...


Начало то на триизм е...
 


Другот о лице на Дейв...


За блог Визия®


Питър Джаксъ н и Кинг...
 


The Fountain от Дарън Арон...


Apocalypto от Мел Гибсън


Пътят към Оскар 2007
 


Маймун и през зимата ...


Раздад оха Британ ски...


Филмов ата критик а и ...
 


В анфас - Мики Рурк


Незави сими режись ор...


Мартин Скорсе зе три...
 


В профил - Браян де П...


Вим Вендер с предст а...


Венсан Касел като &quo...
 


Кейт Бланше т с Харис...


Първи фестив ал на Фе...


Време за жени (2006) + и...
 


Идва Fantastic Four: Rise of the ...


В очаква не на Grindhouse


Идеалн ата непозн ата...
 


Неудоб ната истина (An...


Прават а върху "Те...


Фестив алът в Кан нав...
 


Числот о 23 (The Number 23)


Старти ра филмов ият ...


Ocean’s Thirteen начело в б...
 


Започв ат снимки те н...